Класически стил – началото на ХVІІІ век (около 1730)
Следвайки тенденциите в развитието на изкуството по това време собствениците на градини започват да се връщат назад към това, което е станало преди установяването на бароковото изкуство, преди ренесансовото изкуство, преди средните векове - към класическите извори на западната култура.
Горски стил - началото на ХVІІ век - (около 1710)
Като контраст на стила висок барок възниква идеята за градината като провинциално място за отмора. Собствениците на подобни градини са се стремели да се усамотят от бурното ежедневие в провинцията. Тяхното най-искрено желание е да създадат условия за 'полезно и красиво' място за отмора извън града.
Стил Висок барок – втората половина на ХVІІ век (около 1650)
Бароковите градини са представление. Висшето общество се е събирало, за да се наслаждава и да участва в шоуто. Градината е сцена и е незавършена без публика. Тя е физически израз на властта на собственика и неговото значение: човек просто трябва да го види. Франция е водещата страна в развитието на градините в стил висок барок и всички те се свързват с аристократичната власт.
Стил ранен барок – първата половина на ХVІІ век (около1600)
Ранното бароково изкуство се асоциира с реформацията и желанието за повторно установяване на властта на католическата църква и на аристокрацията. Дизайнът на градините става начин за демонстриране на значимостта на папата, принцовете и херцозите. Тъй като физическата сигурност се основава повече на предпазване от куршуми, отколкото на защита чрез крепостни стени, животът в селските райони става еднакво надежден с живота в града.
Стил Висок (късен) ренесанс – ХVІ век
В по-късните години на Ренесанса става модерно да се изграждат т. н. „отворени пространства за разходка", плуване и други забавления, градини, тревни площи и уютни кътчета, където хората могат да си бъбрят на припек през зимата, и места, където цялото семейството може да се развлича и почива на сянка през летните месеци.
Италианската градина
Още от времето на древен Рим в Италия градините са обект на грижа и повод за гордост. Традициите, никога не са били напълно отхвърляни, върху тях са се напластявали новите направления. Италианската градина е подчертано архитектурна, но при това изглежда напълно естествено.
Шедьовърът на Моне
Живерни е малко селце, разположено на 70 км от Париж и на 60 от Руан. Подобно на хиляди други френски села нямаше с какво бъде известно, ако не бе градината на Моне, спечелила му широка известност. Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че градината на имението на художника Клод Моне в Живерни е най-популярната в света.
Висящите градини на Хайфа
Висящите градини на Хайфа са геометрична каскада от зелени пространства и тераси, които са се превърнали в най-посещаваното място в Израел.