Азалеята
Особено място сред цъфтящите през зимата растения заема азалеята поради своите изключително декоративни качества. Тя произхожда от влажните планини на Югоизточна Азия. Примамени от красотата на това растение, много любители се опитват да го отглеждат и у дома, но малко от тях могат да се похвалят с успех.
Амарант - свещеното растение на южноамериканските индианци
Амарантът изглежда великолепно с яркочервените си, пурпурни или златисти съцветия, изправени като факли над пищната листна маса. За индианците в Южна Америка той бил свещено растение, поради което испанските завоеватели забранили отглеждането му. Днес зърната му са една от най-перспективните храни на бъдещето.
Прасковата
Прасковата е внесена в нашите земи още преди новата ера. До неотдавна са отглеждани единични дървета из лозята и дворовете. Размножавана е чрез семена. В началото на ХХ век у нас са създадени първите овощни разсадници. В тях започват да се присаждат нови прасковени сортове, влезли в страната ни от Италия и Франция. Сега прасковата се размножава чрез присаждане, но все още някои любители си хващат овошката и от костилка. При този начин обаче не се запазват качествата на майчиното дърво .
Лешникът - малко грижи, но навреме
Обичан от всички като плод заради неговата вкусна и полезна ядка, ценен като суровина в сладкарството и шоколадовото производство, лешниковият храст се възприема предимно като спътник в домашната градина на принципа „ей така, между другото, ама с него хем е хубаво, хем е полезно".
Розите и техните навици
Розите, особено повторноцъфтящите, се нуждаят от по-голямо количество хранителни вещества. Опитните градинари внасят бавнодействащи торове в началото на активния растеж на клонките - април и след първия цъфтеж. Богатите на азот торове, които осигуряват растежа, могат да се използват само до края на юни, иначе филизите няма да успеят да узреят добре и могат да загинат през зимата.