Статии | Историческо развитие

Френска барокова градина
Френският класически градински стил, т. н. френска градина е в апогея на своето развитие по времето на Луи ХIV(1638-1715) и неговият главен архитект Андре ле Нотръ (1613-1700). Вдъхновението за създаването на тази градини идва от италианските ренесансови градини от 14 и 15 век и от идеите на френския философ Рене Декарт (1576-1650)

Италиански ренесансови градини
Италианските ренесансови градини са нов градински стил, който възниква в края на 15 век в римските и флорентинските вили. Градините са вдъхновени от класическите идеи за реда и красотата и са ориентирани към създаване на удоволствие, съзерцание и наслаждаване на пейзажа, аромата и ромона на водата.

Европейски средновековни градини
През средните векове манастирите са поддържали жива традицията на градинското изкуство в Европа. Манастирските градини са имали разнообразни предназначения: зеленчукова градина,  градина около манастирските постройки, гробищен парк, градина на метоха, лозя и др. 

Китайски и японски градини
Китайският и японският стил в градинарството целят да пресъздадат естествения пейзаж на планините и реките. Гледните точки на двете градини са различни: китайската градина цели да бъде видяна отвътре и е място за прекарване на ежедневието, а японската градина, с малки изключения, цели да бъде разглеждана от вътрешността на къщата, нещо като съвременните диорами.

Градините на Византия
Византийската империя е просъществувала повече от 1000 години (330-1453), като се е простирала на територия  от днешна Испания и Великобритания до Средния Изток и северна Африка. Вероятно заради географското си разположение и бурната и превратна история не съществува един господстващ градински стил, който може да се нарече византийски. Съществуват откъслечни археологически свидетелства за основните черти на градините от онова време.