Статии | Резитба

Колтуците при лозата
Те са страничните леторасти, израснали от летните пъпки по възлите на главния летораст. Премахването им изцяло или отчасти е известно като колтучене. Колтуците са пълноценни органи и техните листа към края на лятото и през есента асимилират по-интензивно от листата на главните леторасти. Те допринасят за залагане на повече съцветия в зимните очи на главния летораст и за по-добро запасяване на главината с резервни вещества.

Филизенето прави по-стройни лозите
През вегетацията в лозовите насаждения се извършват резитби на зелено за регулиране на растежа и плододаването на лозите и подобряване микроклимата им. Една от тях е филизенето, с което се премахват излишните леторасти от главината. През пролетта от лозите покарват повече леторасти, отколкото са ни нужни и за да не се намали добивът, трябва да се отстранят.

Френското грозде изисква постоянна “подстрижка”
Храстовидната форма е характерна за растежа на френските грозда. За да я формирате през първите две - три години правете редовна резитба. Това се прави по време на дълбокия покой след листопада до началото на вегетацията, но не по-късно от средата на месец март. Всяка година от приосновните пъпки на кореновата шийка израстват голям брой издънки. Цветът им е важен признак, който се използва при резитбата. Едногодишните издънки са сиво-белезникави, двугодишните - канелени със сиви ивици, тригодишните - сиви или сивокафеникави, четиригодишните - сивочерни. Най-висок добив се получават от две и тригодишните основни клони.

От какви резитби се нуждае лозето?
Чрез резитбата на лозата всяка година се премахват (частично или изцяло) различни части на растението. Така лозата придобива определена форма, регулира се и се направлява нейният растеж и плододаване. В зависимост от височината на стъблата формировките са нискостъблени - с височина на стъблото до 50 см, средностъблени - от 51 до 100 см и високостъблени - над 100 см.

Храстите се подкастрят при плододаване
В овощарството са известни десетки овощни видове. В зависимост от географските райони на разпространение, устройството на надземните органи и характерните особености на плода, те се делят на различни групи. В районите на тропика и субтропика се отглеждат около 50 вида, а в умерената климатична зона, където попада и нашата страна - около 20 културни вида.