Целаструсът (Celastraceal) е увивен и вертикално растящ храст, чието естествено находище е Китай и Япония. У нас се отглежда и култивира на места с по-мек климат, защото мръзне при ниски температури. Най-срещан е в парковете на Черноморието. Търсен е за покритие на стени, беседки и огради. На височина достига 10-12 м. Кръглите му едри листа са със заострени върхове. Те са разположени срещуположно на клоните и са снабдени с дълги дръжки. Цветовете са дребни и незабележими, когато цъфтят през май. Листата променят баграта си преди да опадат през есента от зелена в жълто-оранжева. Ефектни са плодните кутийки, когато се разтварят. Те са обагрени в яркожълто, а семената имат оранжево-червена месеста обвивка и тогава храстът засиява като слънце.

Безспорно чашкодрянът е много красив, но не е подходящ за градини, където има дървета и храсти, защото може се увие около тях и да ги унищожи.

От Япония

Често в градините се настаняват други представители на семейство Чашкодряни, като японският чашкодрян (Enonymus japonica). Той освен че е много красив, е и вечнозелен. Листата му са приятно зелени, с елипсовидна форма и са срещуположни. Семената са с месеста обвивка в оранжево. Японският чашкодрян топлите места у нас. Поддава се на резитба и от него се получават много ефективни декоративни форми.

Освен декоративен, японският чашкодрян е много полезен. Кората на корените му съдържа твърдо вещество, приличащо на каучук или познато под името гутаперча. Гутаперчата намира широко приложение в техниката и медицината. Японският чашкодрян е сенкоиздръжлив и обича влажните почви. Трудно издържа засушаването и ниските температури под минус 15°С.

Формите - разнообразни и полезни

Много приличащ на японския чашкодрян е Evonymus radicans. Той е увивен храст като целаструса, но не стига неговата височина, нито погубва съседите си. Има лепливи мустачки и с тях се закрепва към предмети. По-издръжлив на ниските температури е от японския чашкодрян. Много е търсен за покрития на стени и беседки. Ако клоните му допрат почва, много бързо и лесно се вкореняват.

Най-разклонен от чашкодряните е брадавичестият чашкодрян (Enonymus verrucosa). Младите му клонки са покрити с тъмни петна. Към почвите няма предпочитания, защото расте добре на богати и влажни почви и на по-бедни сухи почви. По съдържание на гугаперча брадавичестият чашкодрян държи първенството. Семената на всички чашкодряни покълват много бавно и по тази причина семенният начин на размножаване не се използва. Поникналите от семе през първите години много бавно растат. Повече се използва вегатативното размножаване чрез зелени резници и чрез отводи.