От птичи поглед между Европа и Азия се очертава една тясна водна ивица, дълга 30 километра и променяща ширината си от 760 до 3000 метра. Това е легендарният Босфор. (снимка)

В митологията името му се свързва с любовта на Зевс и богинята на луната Ио. С цел да накаже съперницата си, съпругата на Зевс, Хера изпратила да я нападне облак от комари. За да се спаси, Ио се превърнала в крава и се хвърлила във водите между два бряга. Така водният път бил наречен Босфор, което означава „Брод на кравата”. (снимка)

Друга легенда от митологията, свързана с Босфора, е много опасаното преминаване на Язон с аргонавтите през рушащите се теснини, за да достигнат до Златното руно в Колхида.  Но не само в народните творения, а наистина в този район от древни времена кипят истории с изграждане и разрушаване на градове-легенди. Първите данни се намират от многозначещата 666 година преди Христа, когато мегарийският вожд Визант на това място основава Византион. Редят се господство на персийци, гърци, римляни, араби и турци, през които времена градът на няколко пъти променя името си докато се стигне до днешния Истанбул. Османското господство достига зенита си при Сюлейман Великолепни през 16-ти век. След което започва период на бавен упадък.  

В наши дни забележителностите в огромния мегаполис Истанбул са многобройни. Сред тях с особена сила се открояват няколко. Посетите ли го, непростимо ще е да пропуснете шедьовъра, претърпял религиозни преобразования и пряко свързан с християнството - храмът Света София с прочутите мозайки. Съкровища от исторически познания се крият в турския и ислямски музей на изкуствата, намиращ се в античния хиподрум към двореца на Ибрахим Паша. Впечатляваща е Синята Джамия в югозападния ъгъл на Султанахмед Парк. (снимка)

Навсякъде в града са изградени по-малки или по-големи паркове, които се поддържат в изряден вид. (снимка) Но това което грабва посетителя с красота, изящество, показен разкош и главозамайващи истории, неоспоримо е паркът с прочутият дворец Долмабахче. (снимка)

Преведено на български името означава „запълнена” или „засипана” градина. Мястото дълги години е било залив, където е акостирала османската флота. Когато в средата на 19-ти век  западащата империя установява по-трайни контакти със силите от Западна Европа, султан Абдулмеджид I решава да построи невиждана до сега резиденция в европейски стил, разположена в приказна градина. Проектът и реализацията са възложени на арменските архитекти баща и син - Карабет и Никогош Балйлан. Те го реализират от 1843 до 1856 година. За да се изпълнят желанията на султана, са изразходвани огромни средства. Наложило се е дори да се печатат нови пари. Държавата е доведена до банкрут и е установена финансова и политическа зависимост от Запада. Резултатът – един дворец в напълно европейски стил е кацнал на самия бряг на Босфора. В неговата огромна площ от 15 000 кв. метра ще откриете невиждани неща. (снимка)

В дизайна му елементите на барок умело се съчетават с рококо и неокласицизъм. Но всичко това с голямо умение е втъкано в традиционното османско изкуство. Представете си 44 огромни зали, 285 стаи, включващи безброй хареми, 68 тоалетни, стълбища, коридори, асансьори, газово осветление, централно отопление. И всичко това не може да не блести, защото тук са вложени 14 тона злато и 40 тона сребро. В централната зала със затаен дъх наблюдаваме най-големият полилей в света, в който са вградени 750 крушки. Той е подарък от кралица Виктория. С трепет оглеждаме перилата на уникалното кристално стълбище.  (снимка)

И докато абсолютно нищо в двореца и до днес не е променено, това не се отнася за парка, разположен около него. През цялата година  паркът се поддържа в изряден вид .Основни компоненти в него са декоративните дървета и храсти. Тук са намерили място различни иглолистни видове, като лиственици, кипариси, сребриста ела и кедри, достигнали вече над 150 годишна възраст. Тяхната зеленина се откроява на фона на белокаменните стени. Най-впечатляващи са араукариите, които са наистина безценна декоративна рядкост. Пред главния вход божествено се възправят величествени палми. Символ на величие са и достигналите големи размери агаве, известни повече като столетници. (снимка)

Посетителите на Долмабахче биват посрещани пред една от портите от действащ цветен часовник. (снимка)

В парка е отделено специално място на магнолиите. Климатичните условия влияят добре на развитието им. Още от март започва да цъфти магнолия лилифлора, преди или едновременно с разлистването. Освен с едрите си  цветовете, магнолия суланжеана опойва с приятният си аромат. Японската магнолия пък демонстрира и изключително красиви, декоративни листа след като червеникавите й цветове вече са изгубили прелестният си блясък. През май-юни цъфтят  магнолия обовата  и магнолия акумулата. Особен чар на парка придава вечнозелената магнолия грандифлора. Това, което заслужава да се отбележи, е, че декоративността на тези видове тук продължава до късно, защото цветовете успяват да се оплодят, след което дълго време разкошните плодове привличат любопитните погледи. (снимка)

Навсякъде окото намира отмора в зелените площи поддържани в английски стил. Сред богатото растително разнообразие ще откриете различни видове рози. Най-много са чаенохибридните сортове. Застъпени са и виещи се храсти, от които са изградени красиви арки. Върху зелената морава са оформени идеални кръгове, запълнени с бегония тубероза, много стилно обрамчени с розови храсти. Подчертано е предпочитанието на сортовете с жълти багри, които заемат пространството пред страничните порти. (снимка)

За освежаване на обстановката са изградени два фонтана. Водата от единия се спуска през няколко нива, оформяйки искрящи прозрачни завеси. Водната площ около тях е заета от водни лилии, а по бреговата ивица хармонично са съчетани жълтите нюанси на газанията и диморфотеката. Разпилени сред растителността, са вградени различни архитектурни елементи, а в зелените площи спират погледа  сцени с фигури на лъвове в борба с малки лъвчета. (снимка)

Многобройните алеи и бордюри се поддържат с многогодишни, едногодишни и луковични цветя. Рано напролет тук са оформени фигури с причудливи форми от любимите в тази страна лалета. Използват се още нарциси, зюмбюли, мускари и различни видове анемоне. През лятото те отстъпват място на едногодишните. През изтеклата година преобладаваха импатиенс, бегония семперфлоренс, бегония тубероза, пламък, различни сортове пеларгониуми и рядко срещаната гомфрена. Интересни елементи са многогодишни декоративни треви, оформящи огромни ефектни туфи. (снимка)

Посетителите на дворците и парка на Долмабахче успяват да доловят атмосферата на царящ и до днес разкош наситен с много красота, хармония,  пълно спокойствие и увереност в бъдещето. Ненапразно той е служел като резиденция на последните султани на империята. След основаването на независимата Турска република през 1923 г Кемал Ататюрк на няколко пъти е отсядал в двореца. Той е починал тук през 1938 година.  Долмабахче и до днес е място, където се провеждат важни официални мероприятия. (снимка)