Трудно е да си представим  градина без пълзящи растения. Изобилието от цветове и форми е невъможно без участието на лианите. Те придават на двора ви особен чар и задушевност. Ненадминати са във възможностите си да създадат цветен или зелен  ъгъл, да украсят монотонните огради или голите плоскости. Лианите плетат живите завеси и  подхождат идеално на всеки стил и оформление на градина, затова градинарите ги използват всеки път, когато искат да създадат дълготраен ефект. За опора на тези растения  могат да се използват всевъзможни градински конструкции: шпалири, арки, беседки, стълбове, фенери и др. Уютно обвитите в цветя ъгълчета, покритите със зеленина дувари, беседките, които едва се различават от околната избуяла растителност - всичко това са лиани. Названието обединява огромна група растения, които според ботаническите си семейства, родове и видове нямат никакво отношение един към друг. Сред тях има едногодишни и многогодишни, дървовидни и тревисти, топлолюбиви и студоустойчиви. А общото им свойство е особения строеж на стеблото, което не е способно да стои вертикално без опора. (снимка)

В зависимост от начина, който лианата плъзва, за да се доближи до светлината, те се делят на четири групи:

·    Катерещи са по стената (снимка)

Катерливите лиани се прикрепват към опората със специални коренчета или с особени израстъци. Не са им нужни специални опори, освен вертикална повърхност. Това може да бъде тухлена стена, каменна зидария или друга повече или по-малко грапава повърхност. Контактувайки с такава повърхност, растението се захваща достатъчно здраво и достига голяма височина. Лазещите лиани най-често са листопадни многоодишници. Те се разрастват с всеки сезон, като правило, и се нуждаят само от незначителни грижи. Най-популярните в тази група са пълзящата хортензия (Hydrangea petiolaris), дивата лоза (Parthenocissus), бръшляна (Юedera), текомата (Campsis).

·    Подпират се, без да се закрепват (снимка)

Облягащите се лиани понякога се наричат и полулиани, защото те се присланят към опората, но не се закрепват на нея. Тези растения имат много дълги, гъвкави и слаби филизи, които не са способни да се държат самостоятелно и се нуждаят от опора. Ако ги лишите от нея, те започват да се стелят по земята и могат да станат почвопокривни растения или да се превърнат в обикновен храст. Към тези се отнасят пълзящата роза.

·    Извиват снага по плоскост (снимка)

Извиващите се лиани в процеса на растежа обвиват своята опора с филизите си. Те имат нужда от тънки вертикални или наклонени опори, за които могат да служат различни решетки, телчици или шпалир. Когато няма такива, стеблата падат на земята, престават да се увиват и започват да изостават в растежа си. Към тази група се отнасят хмела (Humulus lupulus), глицинията (Wisteria), някои видове орлови нокти (Lonicera), клематиси (Clematis), ипомеята или грамофончето (Ipomoea), някои сортове декотаривен фасул. (снимка)

·    Хващат се с невидими крачета

Увивните лиани имат на стеблата си чувствителни израстъци, които могат да се въртят и да се прихванат към потенциалната опора, като  я обвият. Към увивните растения могат да се отнесат витисът (Vitis), дивата лоза (Ampelopsis), ароматният грах (Lathyrus odoratus), дивата краставица. (снимка)

Едногодишните лиани са най-подходящи за постигането на значителен декоративен ефект в кратки срокове. Всяка година от тях можете да създавате изискани композиции, всеки път комбинирайки по различен начин растенията. Болшинството едногодишни лиани се отличават с обилен цъфтеж, декоративни листа и приятен аромат. Много видове имат оригинални плодове. Като правило, тези лиани обичат слънцето. Бързорастящите катерливи лиани са кобеята (Cobaea), декоративната тиква (Cucurbita), грамофончето (Ipomoea), латинката (Tropaeolum), тунбергията (Thunbergia alata). (снимка)

Многогодишните лиани растат на едно място 20-25 години и образуват мощна корона. Заради бурния им ръст могат да възникнат проблеми с водосточните тръби, керемидите на покрива, техните оплетени клони могат да възпрепятстват стопяването на снега. Затова единствено ръстът им трябва да се ограничава, като се режат в ранна пролет. При отглеждането на многогодишни лиани трябва да внимавате, защото някои видове са достатъчно агресивни: прониквайки между нездрави дървени основи, те могат да разрушат постепенно дори стената. Ако имате дървена стена, откажете се да я обградите с дива лоза, бръшлян, текома, а също така и с пълзяща хортензия.

Опитните градинари съветват: (снимка)

1.    Много важно е правилно да изберете растенията в зависимост от неговото предназначение (временно или постоянно) и мястото на отглеждане (светлина-сянка). Повечето лиани предпочитат плодотворна слабокисела почва и слънчево, защитено от вятъра място.

2.     Никога не садете растенията плътно към стената или оградата, тъй като там почвата е суха. Системата на опора се прави при засаждането на растението, силна и здрава, за да осигури защита от силните ветрове и снеговалежи.

3.     Най-добрият декоративен ефект се постига, ако още от самото начало правилно формирате растението. За едногодишните това е своевременното прищипване на върха, благодарение на което растението става по-пищно, обилно цъфти и покрива максимална повърхност. За многогодишните важна е правилната и своевременна резитба.

4.     За да удължите цъфтежа и на двете групи лиани, трябва да премахвате прецъфтелите цветове, а също така и изсъхналите, повредените и болни клонки.