Много епохи си дават среща в уелския замък Повис. Разположен в среден Уелс, близо до град Уелшпул, замъкът е типичен представител на внушителна средновековна крепост, която е съумяла да оцелее до наши дни през превратностите на времето. Това, което прави замъкът Повис забележителен, е неговата разнородна архитектура, свидетелство за реконструкциите и дострояванията, извършвани през резлични епохи и разбира се, неговата формална градина, която за най-голямо наше учудване е преживяла увлечението на англичаните към пейзажното оформяне на градинските пространства през 18 век и се е запазила до днес.

Замъкът Повис изпъква сред повечето уелските замъци, които са разрушени след края на средновековието, поради простия факт, че той е съумял не само да оцелее, но и да бъде възстановен по времето на колониалната окупация. Високо извисяващата се снага на замъка е запазила архитектурни особености, принадлежащи към различни периоди, като се започне от средновековния площад пред самия замък и каменната зала вътре в него, и се стигне до индийските мотиви и предмети, донесени от неговите обитатели, организирани в музейна сбирка, и съхранени за поколенията. Дори най-беглият поглед към брик-червената крепост на Повис ни подсказва, че този великолепен замък има богата история. Построен е на скалист хребет, който стръмно се спуска на югоизток към разгръщащите се стъпаловидни градински пространства.  От северозападната страна склонът също е стръмен, но е възможно този склон да е бил допълнително укрепван, за да се предотврати свличане на основната постройка.  Подробната историята на замъка е трудно проследима, тъй като обхваща период от повече от 700 години. Дори местните исторически източници не са от особена полза, защото не винаги споменават събития, свързани с крепостта.

Оцелялата до наши дни крепост се състои от едно вътрешно отделение, обграждащо малък двор с тераса, открита на югозапад. Малкият средновековен двор оформя входното пространство на замъка. Предполага се, че най-старата конструкция, издигната през 1200 година, е кулата в североизточната част на двора. (снимка)

Естествено нашето внимание е насочено към възхитителната градина, която се разкрива пред очите ни от най-горната тераса – от вътрешния средновековен двор. (снимка)

По всяка вероятност градинските тераси, които са толкова впечатляващи днес, са били изсечени от камък в началото на 1680 г. под ръководството на френския ландшафтен архитект Адриан Дювал. Предполага се, че в създаването на градината е замесен и Уилям Уинд, като при оформянето на отделните терасирани градини е следвана концепцията на италианската формална, терасирана градина от 16 век. Градината на замъка Повис и до днес се счита за най-близка по стил до тосканските градини от всички градини на острова.

Съдейки по създаденото, ландшафтният архитект Дювал е бил експерт в хидравликата, понеже е изградил впечатляваща за оново време водна градина, която е била демонтирана през 1809. За съжаление само един от фонтаните оцелява и днес неговата бронзова фигура на славата, възседнала коня Пегас, се извисява центъра на вътрешния двор на замъка. Скулптурата се приписва на холандеца Джон ван Ност. (снимка)

    Спускащата се към южния склон на замъка градина е действително невероятна и е пример за пищна и стилна градина от късния ренесанс. Изгледът към нея от вътрешния двор на замъка е великолепен. Отделните тераси са оградени от високи стени и от възхитилени топиарни форми, които се спускат надолу към по-ниското ниво на ансамбъла.  Вековните чемширени насъждения,  най-вероятно засадени през 1720, са старателно подрязани и поддържани вече толкова столетия и са се превърнали в емблема на градината.

    Това, с което градината на замъка е известна в цяла Великобритания, са топлолюбивите  многогодишните растения, за които са полагат допълнителни грижи през зимните месеци. На особена почит е един сребърен пелин, носещ името на крепостта.  

    В градината всеки може да открие нещо за себеси. Като се започне от оранжерията, където се съхраняват средиземноморските растетия, премине се към великолепните бронзови статуи и се стигне до птицефермата в единия край на имението. Статуите, които украсяват терасите на градината, са дело на  Джон ван Ност и да прекрасно стилно допълнение към ансамбъла. (снимка)

    Растенията, засадени в цветните лехи на отделните тераси и до ден днешен са тематично организирани. На една от терасите има засадени само средиземноморски растения, на друга – топлолюбиви  калифорнийски растения  и растения от южното полукълбо.  В друга градина са подредени нежни цветови нюанси са рододендроните и папратите.  Има и градина, която е изцяло посветена на различните тревни видове. (снимка)

    Отделните цветни лехи са засадени с рози ралици, флокс, камбанки, ружи и други растения. Стремежът е да се постигне многообразие на цветове, форми и да се придаде нужната пищност на заобикалящия ни пейзаж. (снимка)

    В най-долната формална градина, която е създадена на основата на бивша зеленчукова градина от четвъртата графиня на замъка, могат да се видят  стари сортове ябълкови дървета, подкастрени в пирамидална форма. Алеята криволичи покрай някои прекрасни видове дървета като: чаено дърво, клен, гинко, ацер и рододендрони. Градината действително е впечатляваща и човек остава с желанието да я посети отново. (снимка)