Облепихата провокира интереса на професионалисти и любители преди всичко с ценните качества на плодовете си. Те са дребни, средното им тегло е под един грам, но са богати на витамини и минерални соли. Особено високо е съдържанието на витамин С, на Е, К, Р и по-малко на В1, В2, В,9. Ценни техни съставки са солите на желязото, мангана, магнезия, бора, титана, алуминия, силиция и др. Висока оценка заслужават и за облепиховото масло (до 5 %), което се използва за лечение на язви, трудно зарастващи рани, ревматизъм, косопад, анемия и последствията от радиоактиивни облъчвания. Заради високото съдържание на витамин С наричат облепихата северен лимон, а легенди разказват, че сибирските здравеняци, които побеждавали мечки, успявали, защото се хранели с плодовете на това чудно растениe.

Всичко идва от дивата форма

Съвременните сортове облепиха произхождат от диростаящия вид Hippophae rhamnoides. В свободно състояние расте в Сибир, Алтай, Кавказ, Монголия, Турция. У нас се среща по Северното Черноморие и в пограничните райони с Турция и е известна с името ракитник.

Диворастяща или културна, облепихата е храст, който достига 3-5 м височина. Образува издънки, които силно се разклоняват. За да се формира едностъблено, през първите 4-5 години издънките редовно трябва да се премахват. Обект на ежегодно изрязване са и излишните издънки, когато се отглежда храстовидно.

Характерно за облепихата е, че е разделно полово двудомно растение, т. е. има мъжки и женски растения. Затова на 5-6 женски се засаждат задължително и по 1-2 мъжки, които служат само за опрашване. Лошото е, че до настъпването на плододавенето половата принадлежност на получените от семена растения не се забелязва.

Размножава се вегетативно и чрез семена

Облепихата е студоустойчиво растение. Най-добре се развива на песъкливо-глинестите и гллинесто-песъкливите почви. Обича постоянна висока влажност. Повишени са и изискванията й към въздушната влажност и светлината. Интересно е, че в корените на облепихата се развиват грудкови бактерии, подобно на бобовите растения, които могат да усвояват азота от въздуха. Затова след засаждането на ново място отначало, докато се намножат тези бактерии, растенията нарастват бавно.

Облепихата се размножава чрез семена и вегетативно чрез издънки и вкореняване на резници. При вегетативното размножаване се знае кое растение е мъжко и кое женско. Резниците се вкореняват успешно след обработка с растежни стимулатори.

От един храст облепиха се получават по около 10 кг плодове. Тъй като са дребни, берат се трудно, но удоволствието от тях си заслужава и отглеждането и беритбата.