Профил | Моите статии | Моите фото албуми | Моите обяви | Помощ | Разполагате с ({sizeLeft})
Влез или Стани член
Аспержите - аристократите сред зеленчуците
26.06.2017 | Коментари (3)За всеки градинар е гордост, ако отглежда в двора си аспержи. Деликатесният зеленчук е украсявал даже трапезата и на римския импеaратор Август, който е обожавал аромата и вкуса на този странен зеленчук. Макар и сравнително слабо използвани у нас, аспержите са познати от най-стари времена. Бързо и широко започват да се култивират през втората половина на 19 в., когато са селекционирани и множество сортове.
Отглеждат се заради крехките, сочни и вкусни млади леторасти, наричани "свещи". Те съдържат лесно усвоими белтъчини, минерални соли. Богати са на каротин, витамин В1, В2, С. Аспержите присъстват в разнообразни изискани ястия - супи, салати, поднасят се със сосове. А притежават и лечебни свойства. В народната медицина се препоръчват при заболяване на бъбреците и черния дроб, както и при подагра. Влияят благоприятно и върху функциите на белите дробове. Превъзходна диетична храна са, защото в 100 грама се съдържат едва 13 калории. Освен това рано напролет започват да се прибират "свещите", тогава пресните зеленчуци от откритите площи са оскъдни.
Мястото да е слънчево и защитено от вятъра
(снимка) Аспержата (Asparagus offici-nalis) е многогодишно растение от семейството на луковите. Образува силна, дълбоко разположена коренова система, с голям брой дебели коренища, богати на резервни хранителни вещества. Върху тях през пролетта се образуват едри пъпки, от които се формират "свещите". Преди да се покажат над почвата, стъблата са къси, дебели, етиолирани, крехки и сочни. Ако не се изрежат навреме, загрубяват, изтъняват и се разклоняват. Те не носят същински листа, а снопчета от зелени иглолистни клонки. Цветовете са дребни, бледозелени. Плодът е червена ягода с няколко семенца, които запазват кълняемостта си три-четири години.
Растението е двудомно, съотношението между женските и мъжките е 1:1. Характерно за мъжките е, че образуват по-голям брой, но по-тънки "свещи". Растенията не загиват дори при сурови и безснежни зими. За да поникнат младите обаче е нужна топлина - 20-25 градуса. Предпочитани са добре огрявани от слънцето и защитени от ветровете места, дълбоки, плодородни, структурни, глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция.
Отглежда се първо разсад
Предварително трябва да отгледате разсад. Семената никнат бавно, затова може да се накиснат във вода с температура 25-30 градуса за четири-пет дни. След това се слагат в навлажнени торбички, покриват се и се оставят на топло да покълнат. Засяват се в края на април във влажна, добре обработена и богато наторена почва на открити лехи. 20-25 см се оставят между редовете и 2-3 см между семената в реда. Когато разсадът достигне височина 7-8 см, растенията се прореждат така, че да са на 6-8 см едно от друго. Добре отгледаните растения през есента са вече с развито коренище и три-четири стъбла, които се изрязват, а разсадът остава да презимува в лехата, покрит със слама.
През април този разсад ще бъде изваден, за да заеме постоянното си място. Преди това почвата трябва да е обработена и подравнена. Правят се дълбоки 40-50 см бразди на разстояние 100-120 см. Дъното им се накопава. Непосредствено преди засаждането разсадът се изважда от лехата внимателно. Използват се само растенията с добре развита коренова система. Засаждат се по едно върху добре размесената почва с оборски тор и се покриват отгоре с 4-5 см почва. За 10 кв.м са необходими 13-23 растения. Ако са слаби, възможно е да се слагат по две в гнездо.
През първата година след засаждането почвата се окопава неколкократно, а растенията последователно се загърлят, докато браздите се запълнят и повърхността се изравни. Загиналите се заменят с други през есента или пролетта.
През втората година междуредията се окопават. Реколта обаче не се прибира. Ако евентуално са се появили "свещи", се отстраняват.
От третата година се режат "свещи"
Рано напролет на третата година почвата от междуредията се натрупва на 35 см високи и 40 см широки тирове върху растенията. В тях растат етиолираните млади стъбла ("свещите"). През тази година от едно растение се изрязват само около 5-6 "свещи", за да не се изтощи. Нормалната беритба започва едва от четвъртата година, тогава се прибират всички "свещи".
Растенията се загърлят всяка ранна пролет. Пъпките се покриват с пръст около 20-25 см. Етиолираните аспержи се режат, когато върхът им достигне повърхността на почвата. Отрязват се със специален нож. От едно растение се получават 6 до 20 "свещи".
Брането приключва в края на май - началото на юни. Тировете се отгребват и площта се заравнява. Растенията се разкриват и продължават вегетацията си до есента. Тогава пожълтелите и засъхнали стъбла се изрязват на 10-15 см височина и се изнасят от градината. Разхвърлят се органични торове и се заорават. Това се повтаря всяка есен.
Животът на едно насаждение от аспержи е около 15 години. Растенията доста "изцеждат" почвата и могат да се засаждат на същото място едва след 10 години.
Напоследък се отглеждат зелени аспержи. Те не етиолират и се режат, когато достигнат 12-15 см над повърхността на почвата. Имат по-ниско качество и ароматът им е по-слаб.
Качествените се познават
Деликатесният зеленчук е скъп и когато купувате, избирайте внимателно. Аспержите трябва да са свежи, с матово-лъскава обвивка, гладка, сочна повърхност и затворена главичка. За "екстра" качество се приемат "свещи" с диаметър поне 12 мм, прави, с твърди затворени главички. Щом стъблата са малко по-тънки и са леко изкривени, значи аспержите са вече първо качество. Второ качество са, ако стъблата са още по-криви и леко вдървени и главичките са малко разтворени.
(снимка)
За ценители
Най-напред стъблото внимателно се измива, а долният край се отрязва. Обелва се добре, ако остане част от обвивката, няма да е същият вкусът на яденето. После аспержите се сваряват. Не бива обаче да се преваряват, защото ще загубят голяма част от полезните вещества, а и ще заприличат на каша. Щом се сварят, извадете ги веднага от горещата вода и ги поставете в студена. Не хвърляйте водата, защото в нея са преминали част от витамините и полезните минерални вещества. "Свещите" се поднасят с масло или полети с винегрет, със сосове, сметана, крем-супа.
| |
Фото галерия
Вижте още
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите
3. - 12.10.2011 14:08 -
От:
:)
2. - 12.10.2011 14:08 -
От:
:)
1. - 12.10.2011 14:08 -
От: Тони Илиева
:)