Английската градина или английската пейзажна градина е стил в развитието на градина, който възниква в Англия в ранните години на 18 век и се разпространява в Европа, измествайки формалните, симетрични френски тип градини. Английската градина представя един идеализиран вид на природата, често вдъхновен от картините на Клод Лорен и Никола Пусен. Обикновено английската градина включва езеро, ширнали се ливади и малки горички, кокетни беседки, наподобяващи класически храмове, готически развалини, мостчета и други  живописни архитектури елементи, създадени, за да пресъздадат пасторалния пейзаж и да ни потопят в непреходната красота на природата. В края на 18 век английската градина е била вече имитирана от френската пейзажна градина и нейното влияние е достигало чак до Санкт Петербург в градините на бъдещия император Павел. Настоящият стил градина влияе значително върху оформянето на обществените паркове и градини, които се появяват през 19 век.

Новият стил, известен като английска градина, е създаден от Уилям Кент и Чарлс Бриджман, ландшафтен архитект и изтъкнат за времето си градинар, които са работели за богати покровители като Ричард Темпъл, Ричард Бойл, мъже притежаващи огромни имения. Двамата създават една от първите английски градини в имението Чизуик за Ричард Бойл, трети граф на Бърлингтън. Оформяйки градината, успоредно с включването на елементи от френската градина, са оформени поляни, които се спускат леко към реката и е изградена малка каскада. В градините на имението Чизуик за първи път в историческото развитие на градината се пресъздава идеализираната представа за природата. 

Най-влиятелната фигура в развитието на английската градина е Ланселот Браун (1716–1783), който започва своята кариера като градинар на Чарлз Бриджман. Неговият принос е по отношение на опростяването на градината и премахването на геометричната структура, алеите и цветните лехи около къщата, и заменянето им с поляни и обширни изгледи към изолирани горички, което прави пейзажът да изглежда още по-обширен. Браун създава изкуствени езера и чрез язовири и канали насочва потоците така, сякаш река преминава през оформеното пространство. Архитектът сравнява своята мисия с тази на поета или композитора и в продължение на своята многогодишна кариера създава 170 гадини, между които: Чатсуърт в Дарбишър (снимка) ; Боууд в Уилтшър; градините на двореца Бленхайм в Оксфордшър.    

Господстващият стил английска градина е доразвит в началото на 19 век с включване на повече градинарски черти, засаждане не само на дървета, но е на храсти, оформянето на чакълени пътеки. Засилен е интереса към екзотичните дървета, които задоволяват ботаническото любопитство на богатата прослойка английски аристократи . Най-важното, което се случва в началото на 19 век е, че в английската градина се завръщат цветята. Създава се онази английска градина, която е най-разпространена и най-подражавана в Европа през 19 век. Външната част на английската къща запазва своя естествен вид, но вече е окъпана в цветя, лиани и зеленина.  (снимка)

В наши дни истинската английска градина съдържа следните романтични елементи: първият елемент, който винаги присъства – това е езерото с изграден малък пристан или мост към него (снимка) . С изглед към езерото е построен малък кръгъл или шестоъгълен павилион. Типично е в градината да се издига римски храм, китайски павилион или средновековна крепост (снимка) . Други не толкова задължителни елементи, които се срещат, са пещерата и имитацията на древни останки.

Живописният градински стил, който възниква в Англия през 18 век, е едно от теченията на романтичното движение. Изтъкнатите градински архитекти Уилям Кент и Ланселот Браун оживяват алегоричните пейзажни картини от този период. Появяват се добре оформени хълмчета, езера и малки горички, разпръснати сред ниско подрязана и старателно поддържана морава, алегорични храмове и изкуствени руини допълват картината на романтичната английска градина. Докато класическата красота е свързана с подредеността и изчистеността на линиите, красотата на живописния стил включва архитектурни приумици като крепости, готически руини, непринудени селски къщи, построени като акценти, засилващи внушението на романтиката и естествеността на пейзажа.