Френският класически градински стил, т. н. френска градина е в апогея на своето развитие по времето на Луи ХIV(1638-1715) и неговият главен архитект Андре ле Нотръ (1613-1700) . Вдъхновението за създаването на тези градини идва от италианските ренесансови градини от 14 и 15 век и от идеите на френския философ Рене Декарт (1576-1650). По това време французите отварят своите градини и въвеждат огромните пропорции. Френските градини въплъщават превъзходството на човека над природата и възможността това човешко господство, богатство и власт да бъдат демонстрирани. Френския градински стил се основава на симетрията и на принципа на установяване на ред в природата.

Рене Декарт, основателят на аналитичната геометрия, е вярвал, че естествения свят е обективно измерим и пространството е безкрайно делимо. Според него всяко движение е в права линия и съгласно това пространството е вселенска мрежа от математически координати и на всяко нещо може да бъде намерено местонахождението върху безкрайно простиращите се равнини.  Френската градина дава физическо и визуално представяне на картезианската система и философия. 

Формалният и симетричен градински стил поставя къщата/двореца централно върху обширна и равна плоскост. Огромна централна ос, която се смалява към края си, насочва погледа на наблюдателя към хоризонта, карайки имението да изглежда даже по-голямо от действителното. Посетителят вижда градината като единно цяло, но в същото време не може да различи всичките й компоненти. Наблюдателят е воден от логическата последователност на разкриващото се пред него и се изненадва от отделните елементи, които се разкриват пред очите му, когато  ги доближи. Винаги има алегорична история, която е представена чрез статуите и водните съоръжения. Историята е с митологическа основа. Чрез малки, почти незабележими промени се разкриват градинските изненади и се разширява градинската перспектива. В тези обширни градини организираното пространство е предназначено за забавление на посетителите (гостите или представителите на двора) чрез пиеси, концерти и фойерверки. През 1664  Луи XIV шест дин празнува в своите градини с представяне на различни кавалкади, комедии, балети. Градините на Версай са имали воден театър, украсен с фонтани и статуи. Кораби с реално размери са плавали по Големия канал, а по време на тържествата през лятото градините са се превръщали в бална зала на открито.

Първата важна градина, която е създадена в този стил, е градината на замъка Во-льо- Виконт, изградена от Никола Фуке, министър на финансите на  Луи XIV, в началото на 1656. Фуке наема Луи ла Во за да изгради замъка, Шарл льоБрун да създаде статуите за градината и Андре льо Нотръ да направи градината. Ва първи път градините и замъкът са били идеално интегрирани. Огромна перспектива от 1500 метра се разкрива от подножието на замъка до статуята на Херкулес. Пространството е било запълнено с цветни лехи, в които вечно зелени растения са организирани в сложна шевица, оградени с цветен чакъл, а по продължение на алеите на равни интервали са поставени статуи, басейни, фонтани и внимателно подрязани топиарни фигури. Постигнатата симетрия в градините на замъка е близка до съвършенството и уникалността, които рядко се наблюдават в изкуството на класическите градини. Замъкът е изграден в центъра на тази стриктна пространствена композиция, символизираща власт и успех.

Най-голямото постижение на френските класически градини са градините на двореца Версай, създадени от Андре льо Нотръ между 1662 и 1700 (снимка) . Те са били най-обширните градини в Европа, обхващащи 15 000 хектара и са организирани около ос изток – запад, следвайки пътя на слънцето: слънцето е изгрявало над Военния трибунал, огрявало е мраморния двор, преминавало над замъка, огрявайки спалнята на краля и е залязвало в края на Големия канал, отразено в огледалата в Залата с огледала. Контрастирайки с голямата перспектива, която се простира до хоризонта, градината е била пълна с изненади – фонтани, малки градини, изпълнени със статуи, където е имало възможност за по-усамотени разходки. Основният символ на градината е слънцето – емблемата на Луи  XIV, който е илюстриран чрез статуята на Аполо в централния фонтан на градината (снимка) .Внушението, че кралят е господар на природата, се постига чрез всеки конкретен детайл на парка.

Формата на френската градина е силно повлияна от Италианската ренесансова градина. Типични елементи на френската градина са:

• - Геометричен план, използващ най-новите за времето си открития за перспективата ;
• - Тераса, която е изградена над градината, позволяваща посетителят да обхване цялата градина с един поглед;
• - Растителността е подчинена на основната концепция и чрез нея се демонстрира господството на човека над природата. Дърветата са засадени в редици и са старателно подкастрени;
• - Замъкът/дворецът заема централно място в градината;

(снимка)

• - Централната ос, която разкрива перспективата, откриваща се от замъка/двореца - е пресечена с една или повече перпендикулярни алеи;
• - Най-пъстро и сложно организираните цветни лехи с квадратна, овална, кръгла форма са разположени в строго определен ред в близост до замъка. Цветният килим, който са образували и можел да бъде наблюдаван от прозорците на замъка, е  естествено продължение на вътрешния разкош;

(снимка)

• - Водните съоръжения, басейни, канали са служели за огледала и по този начин са удвоявали размерите на градината или на заобикалящите ги дървета;
• - Градината е оживена чрез скулптури, обикновено на митологични теми, които или подчертават перспективата, или отбелязват пресичането на осите.

Декоративните цветя относително рядко а се срещали във френската градина.  Лалетата и другите екзотични растения са внесени във Франция от Турция и Холандия. Важен декоративен елемент във Версай и в другите градини от това време са топиарните градини - дървета или храсти, подстригани в геометрични или фантастични форми, поставени в редици по продължение на основната ос на градината, разнообразени чрез статуи и каменни кашпи с цветя

Примери за френска барокова градина са:

Градината на замъка Во-льо Виконт

Градините на Версай

Градините на замъка Шантий

Градините на замъка Фонтенбло

Градините на двореца Тюйлери

Градините на Сент Жермен ен Ле

Градини, създадени по подобие на френската барокова градина, са:

Градините на двореца Бленхайм, Англия

Градините на Петродворец, Санкт Петербург, Русия

Имението Кусково, Москва, Русия

Дворец Рацониджи, Италия

Градините на Браниски дворец, Бялисток, Полша.