Италианските ренесансови градини са нов градински стил, който възниква в края на 15 век в римските и флорентинските вили. Градините са вдъхновени от класическите идеи за реда и красотата и са ориентирани към създаване на удоволствие, съзерцание и наслаждаване на пейзажа, аромата и ромона на водата. През епохата на Ренесанса градините стават по-обширни, по-внушителни и симетрични. Изпълнени са с фонтани, статуи, пещери, водни съоръжения и други елементи, които целят да донесат наслада на собствениците си и да развличат и впечатлят посетителите. Италианските ренесансови градини са оказали огромно влияние върху по-нататъшното развитие на френските и английските градини. 

Италианските ренесансови градини възникват от преоткриването на класическите римски модели. Те са вдъхновени от описанието на древните римски градини от Овидий в неговите „Метаморфози". Първите ренесансови тестове, в които се говори за градински стил, са „Десетте книги за архитектурата" на Леон Батиста Алберти (1404-1472). В тях авторът описва архитектурните принципи на Витрувий и цитира Плиний Стари, който посочва каква трябва да бъде градината и как следва да бъде използвана: „Създаденото трябва да доставя удоволствие на посетителя, когато той види цялото очарование на вилата. Целта е посетителите да бъдат съблазнени да се разходят из градината. Аз бих изградил градина на елегантно място, към която  пътят леко ще се изкачва, така, че едва, когато човек достигне най-високата точка, ще разбере колко високо се е изкачил".  Относно градината Алберти пише: „Трябва да поставите колонада, която да хвърля сянка и да служи за подпора на лозниците. Вази и впечатляващи статуи следва да бъдат поставени на подходящи места. Трябва да засадите редки цветя ..... Дърветата трябва да бъдат подредени в  редици". 

Докато ранните италиански ренесансови градини са били създадени за съзерцание и удоволствие с тунели от зеленина, дървета, хвърлящи сянка, малки скрити, закътани пространства и поля за игри и забавления, Медичите, управляващата династия във Флоренция,  е използвала градината, за да демонстрира властта и великолепието си. През първата половина на 16 век разкошът и великолепието са се считали за височайша добродетел и по протежение на целия италиански полуостров архитекти, скулптори, художници, поети, историци и хуманисти са наемани да сътворяват великолепния образ на своите властни покровители. Например чрез самото устройство и организация на градината във Вила Кастело  (снимка) , както и чрез централния фонтан, който изобразява Херкулес, се символизира Козимо ди Медичи, господарят на Флоренция и властта, мъдростта, реда, красотата и славата, които Медичите носят на Флоренция.

В средата на 16 век са създадени голям брой градини на Медичите и на други богати семейства, като са се спазвали принципите на Алберти и Браманте. Обикновено градините са организирани на върха на хълм или надолу по склона му, чрез серия от симетрични тераси една над друга, при съблюдаване на една централна ос. Къщата/дворецът обикновено е бил с изглед към градината и пейзажът, който тя разкрива. В градината непременно са били инсталирани хидравлични съоръжения, което включва сложна и впечатляваща каскада и фонтани, както и статуи, напомнящи за великолепието на Древен Рим.

Италианският ренесанс прави революция в изучаването на ботаниката чрез систематична класификация на растенията и чрез създаването на първите ботанически градини. През средните векове растенията са изучавани от гледна точка на тяхното медицинско приложение. През 1533 Университетът в Падуа създава първата катедра по ботаника и Франческо Бонафеде е първият професор по медицински растения. Знанията за растенията са се разширявали успоредно с разрастването на търговията и връзките с Новия свят, Азия и Африка. През 1545 година в същия университет в Падуа се създава първата ботаническа градина, където са се отглеждали повече от 1168 различни видове растения и дървета.  От тук насетне засаждането на екзотични растения в градините, се е считало за особено престижно.

Развитието на Италианския ренесанс вдъхновява осъществяването на революция в градинарството. Ренесансовите градини са били изпълнени със сцени от древната митология и други алегории. През Ренесанса водата, която е изобилствала в градините, е била символ на плодовитост и изобилие от природа.

Примери за италиански ренесансови градини са:

Градините на Вила Ланте (снимка)

Градините на Вила Д'Есте  (снимка)

Градините Боболи (снимка)

Градините ди Гуисти

Градина Бардини

Градините на Вила Алдобрандини