През средните векове манастирите са поддържали жива традицията на градинското изкуство в Европа. Манастирските градини са имали разнообразни предназначения: зеленчукова градина,  градина около манастирските постройки, гробищен парк, градина на метоха, лозя и др. Възможно е отделни манастири да са притежавали зелена морава и пасища, където е пасял добитъкът. Успоредно с това е било възможно да са съществували частни градини на отделните монаси, които са упражнявали определена власт в манастира.    Зеленчуковите и градини с подправките са способствали за изхранването на манастирската общността и за осигуряването на необходимите растения за медицински цели. Според литературни източници тези градини са оформяни в правоъгълни зеленчукови лехи с тесни, обслужващи пътечки покрай. Често зеленчуковите градини са били оградени с плет, за да бъдат предпазени от набези на животни

(снимка) . 

Зеленчуците, които са отглеждани в градините, са: зеле, лук, чесън, праз, репички, копър и магданоз заедно с грах, боб и леща. В градината с подправки са отглеждани чубрица, розмарин, мента, градински чай, бергамот, ириси, джоджен и други. Зеленчуковите и овощните градини около манастирите са имали за цел не само продоволствено задоволяване, но са били място за физическо натоварване на монасите, което е задължително в техния уединен начин на живот и което се препоръчва от религиозните им убеждения. (снимка)

Овощните градини не само са давали плодове, но и са представлявали образ на райската градина на земята. Това двояко отношение към градината като място за задоволяване на физически и духовни потребности се пренася и върху градините на метосите.

Градината на метоха представлява затворено пространство, което се състои от тревна площ, заобиколена от перистилна колонада, е служела за място за почивка. Вътрешният двор често е разделен на два половини или на четири чрез алеи с поставяне на декоративен фонтан в средата или в единия край на алеята. (снимка)   Някои градини на метоси са имали малко рибно басейнче. Страничните колонади са използвани за място за учене, почивка и медитация или за упражнения, когато времето е неблагоприятно. (снимка)

Естествено, средновековната градина също е била натоварена със символично и религиозно значение, което е свързано не само с християнството, но и със средновековната култура изобщо. Квадратният вътрешен двор с кръгъл басейн и петоъгълен фонтан по средата е символизирал четирите посоки на света и по този начин е представял вселената като цяло. Когато монасите са се разхождали около градината и са медитирали, те мислено са проследявали „линията на живота". (снимка)

През средните векове се е считало, че градините носят в себе си  едновременно земни и божествени черти. Затворената градина на метоха е била алегория на Изгубения рай. Натоварена с религиозно и духовно значение, градината е изобразявана като място, където се намира Дева Мария с еднорога, заобиколена от рози.

(снимка)