Кивито е между най-"младите" овощни култури у нас, затова около отглеждането му има доста неясноти. Това растение се е изградило билогично под защитата на разредена гора, при нормални валежи и богата, дълбока рохкава и дренирана почва. Характерни за него са плитко разположените корени - на 5-6 см под повърността. Те са белезникави, крехки, при основата почти без разклонения и периферно гъсто разклонени. Всичко това определя растението като относително влаголюбиво, за да има нормален растеж и плододаване. Не понася директното слънчево греене. През летните горещини листата страдат много. При сухи, горещи ветрове могат да повяхнат до пълно некротиране. Затова засенчвайте.

Някои стопани пък монтират над листата на растенията устройство за дъждуване и ги оросяват привечер. Така се осигурява и задоволително напояване.

Какви са нужните елементи

Веднъж на две години се внася органичен тор - 25-30 кг на растение, предимно през есента след беритбата. В никакъв случай обаче не трябва да заоравате по-дълбоко от 5-6 см. Този тор може да се внесе и през лятото, но само като "шербет", заедно с дъждуването, за да попива бързо.

През февруари-март можете да внесете 15- 20 г/кв.м карбамид или друг азотен тор. Второ торене може да се направи през юни с 10-12 г/кв.м.

Калиеви и фосфорни торове (по около 30 г/кв.м) се внасят при есенното торене с оборския тор. Но фосфор е нужен и преди цъфтежа - в началото на май. Торовете се оползотворяват от растението най-пълно при рохкави лекопесъчливи почви - бедни на глинести частици. И при често разрохкване, за да не се уплътнява повърхността на почвата, т.е. да се подържа добра въздухопроходимост.

  (снимка)