Византийската империя е просъществувала повече от 1000 години (330-1453), като се е простирала на територия  от днешна Испания и Великобритания до Средния Изток и северна Африка. Вероятно заради географското си разположение и бурната и превратна история не съществува един господстващ градински стил, който може да се нарече византийски. Съществуват откъслечни археологически свидетелства за основните черти на градините от онова време. Голяма част от информацията е събрана на база   исторически източници, описания на градини в писмени документи и тяхното изобразяване върху паметници на изкуството.

Византийската традиция в градинарството е повлияна от силното подмолно влияние на историческото развитие, на което самата Византия е била подложена и на влиянието на различни местни култури, които са битували в рамките на империята. Първостепенно значение в това отношение оказва приемането на християнството като основна религия във Византия. (снимка) С установяването на новата религия се загърбват декоративните езически скулптури на гръцко-римския градински стил и тогавашният творец се насочва към използване и вплитане на християнски мотиви в изграждането на градините. Второто силно влияние при оформянето на византийската градина е засилващият се във времето контакт с ислямските страни от Средния Изток особено след 9 век. Пищната украса на императорските дворци и въвеждането на различни градински съоръжения (фонтани) е свидетелство за това влияние. (снимка) Третият фактор, който определя особеностите на градините на Византия, е коренната промяна в планирането и изграждането на византийските градове след 7 век – те стават по-малки по размер и по-малобройни по населението. Класата на богатите аристократи, които биха могли да финансират и поддържат подобни градини, също намалява. Последният фактор, който оказва влияние върху развитието на византийската градина е ориентирането към по-затворени градински пространства – тенденция, която е господстваща в цяла Европа по това време. Откритите гледки и отворените пространства, които са толкова популярни за създателите на римските вили, са заменени от градински стени и живописни сцени, изобразени от вътрешната страна на тези стени. Възгледът за създаване на райска градина се свързва със затворената градина особено след периода на иконоборство (8 – 9 век) с акцентът, който се поставя върху  божието наказание и покаянието.

Независимо от факта, че византийската градинска традиция е повлияна от античността, тя притежава свои характерни особености и тази традиция се е развивала до самия край на империята.  В споменатите исторически източници се описват няколко типа градини – успоредно с овощните и зеленчуковите градини са съществували и декоративни градини, паркове, които са били място за отмора в големите градове, градини в околностите на императорския дворец, резиденциите на аристокрацията и градини около манастирите. Във византийското изкуство градината е нагледно средство за обогатяване на описанието и допълнителен елемент в композицията на художника. Например в иконите, изобразяващи празника Цветница, редиците от кипариси между къщите в Йерусалим (икона в църквата Дева Мария в Пантанаса, Мистра – 1430 г.) представляват своеобразно изображение на градски паркове. (снимка) В ръкопис от манастира Св. Катерина в подножието на Синайската планина (12 век) е изобразена църква с два фонтана отпред, които са обградени от две градини с иглолистни дървета и цветя, заобиколени от високи стени. Фонтан, дървета и сливови овошки са изобразени зад градинска дворцова ограда в един ръкопис от полуостров Атон (12 век).

Тези свидетелства ни дават представа какво представляват градините във Византия и по-специално дворцовата градина в Константинопол: зелени площи и цветя, дървета, плодни дървета, които са засадени на различни нива и фонтани, богато украсени със скулптури. Кипарисите са били особено ценени, тъй като те са осигурявали допълнителна защита на една оградена градина. Историческите източници разкриват, че императорските градини във Византия, които символизират върховната държавна власт, са подчинени на тогавашната мода - разкош, изобилие и сложна декорация. Градините, които са украсявал резиденциите на аристократите, определено са били свидетелство за престижа и богатството на съответната фамилия. Например дворецът на един такъв аристократ - Теодор Меточитес, е имал разкошна градина, украсена с галерия с колони и алея за разходки и езда (съгласно мозайка в църква в Чора, Константинопол, 1321 година).

Важен елемент в градината е фонтанът. Обикновено фонтаните са били доста пищни като изработка и като украса. Възможно е фонтанът да се съставен от три басейна, които са изградени от различен по цвят мрамор. Вкусът и стремежът към бляскавия материал е ясно забележим. Харесването на сложните орнаменти и поддържащи системи показва как силното чувство на гърците за умереност във всичко е изместено от ориенталската любов към великолепие и показност. Обичайно е било градините да са били населявани от пойни и декоративни птици: славеи, папагали и пауни. Елементите, с които е украсена градината, са свързани със символиката на времето - дърветата, птичките символизират плодовитост и стремеж към увеличаване на потомството. 

Гръцко-римските градини са били неразделна част от околната среда, в противовес на тях, византийската градина е затворено пространство, което е отделено и защитено от заобикалящата го среда чрез стени. В тогавашната литература и изкуство оградената и защитена градина символизира добродетелите на героинята или Дева съгласно християнската традиция. По всичко изглежда, че византийската градина е така създадена, че да може да бъде видяна отвътре - което е чисто източна черта. Растителността е избрана и организирана старателно, без да бъде прекалено натрапчива, помпозна или дива. Символиката зад начина на организация на градината отразява човешкия контрол над пейзажа и природата: човек обработва земята в градината, която се явява малко късче рай на земята. Оградената византийска градина, която е затворено, идеализирано и защитено пространство, е средновековна градина, украсена с елементи от античната традиция и мюсюлманския свят. Тя е модел на божествената райска градина - носталгичен символ на хармонията между човека и природата.

От друга страна градинарството, което процъфтява по време на византийското господство, е практикувано масово в манастирите. Тогавашните манастири са поддържали градини извън манастирските стени, които са били напоявани чрез сложна  напоителна система, подхранвана от изворна или дъждовна вода. В тези градини е имало лозови масиви, зеленчукови градини и овощни градини, които са поддържали живота в християнската обител. Ролята на градинарите се е изпълнявала от монасите като израз на смирение. Градинарското изкуство, установено по онова време в манастирите, все още се упражнява в някои християнски обители в Гърция и Средния Изток.