Елинските градини

Любопитно е да се отбележи, че докато египтяните и римляните са създавали градини, гърците не са имали частни градини. Градините, които са изграждали гърците, са били разположени около храмовете и са изобилствали с тесни и широки алеи, по протежението на които са се издигали статуи.

Прави се разлика между древните гръцки градини и градините по време на елинизма, които са повлияни от гръцката култура в късната класическа епоха.

Преди гръцката епоха Минойската култура (2700 - 1450 пр. н. е.) представя градините във формата на изтънчени опитомени пейзажи, дошли до нас във фреските  чрез стилизирани флорални мотиви и свещени пейзажи, където може да се проследи египетското влияние. Микенското изкуство се съсредоточава върху човешките взаимоотношения и естествения свят играе по-маловажна роля. Ето защо с краха на микенската култура и нейното западане е малко вероятно да са съществували декоративни градини, които са носели естетическа наслада.

В осми век пр. н. е. в произведението на Омир - „Одисея" се описва градината на цар Алкиной в митична Феакия:

"Сега, вие ще отриете прекрасна горичка покрай пътя с тополи към Двореца,
поляни и клокочещо изворче го заобикалят.
Тук е бащиното ми имение, неговата цъфтяща овощна градина,
отдалечена от града на един хвърлей място".

Градините на царския дворец са били с неземна пищност, оградени от овощна градина, която се е простирала пред високите порти на царския двор.

„Тук кичести дървета са окичени с нарове и круши;
ябълките зреят, маслините и смокините са лъскави и тъмни.
Реколтата от тези дървета никога няма да свърши, нито зиме, нито лете
Събираме урожай през цялата година"

Градините в гръцката митология са били занемарени, защото не са поддържани според съвременните ни изисквания. Археолозите не са установили наличие на дворни пространства в рамките на дворците от микенската култура или в гръцките къщи от класическия период. Обществените места са били засаждани с дървета.

През 1936 околностите на Храма на  Хефес в Атина са били разкопани до гола скала и археолозите са открили правоъгълни цветни лехи, които обгръщали храма от три страни и били разположени успоредно на колонадата на храма. Установено е, че тази цветни лехи не са били използвани преди 3 век пр. н. е. По това време в Гърция и Йония се и наблюдавало влияние на персийските градини. В Атина, първите частни градини, специално създадени за развлечение, се появяват в литературни източници от 4 век. Засаждали са се маслинови горички. Свещената земя около Академията е била оградена и се е използвала за ритуали, като градина за разходки и с практически цели. В границите на оградената площ е имало сгради: малки храмове, олтари и гробници в допълнение към основното божество. В 322 пр. н. е. Теофраст, бащата на ботаниката, наследява Аристотеловата градина заедно с учениците и библиотеката. Най-вероятно тази градина да е била и първата ботаническа градина, която е преследвала научни, а не развлекателни цели. Градините около Академията са били място за уединение на философите.

Големите елински градини са градините на Птоломееватадинастия в Александрия - оградено райско кътче, което е включвало прочутата Александрийска библиотека . Гръцката градина е била добре напоявана, снабдена е с много водни съоръжения. В късния класически период господства перистил в архитектурата. В устройството на градината този стил се отразява под формата на павиран двор, който е заобиколен от кашпи с цветя, възпроизводство на персийска и египетска идея. Дворът е бил заобиколен от покрита колонада.

Римските градини

Римските градини са място за почивка и съзерцание, място за бягство от градската среда. Декоративното градинарство особено се е развило по времето на римската цивилизация. Администраторите на Римската империя   (100 пр. н. е. - 500 н. е.) активно са разменяли информация за селското стопанство, градинарството, животновъдството, хидравликата и ботаниката. Семена и растения са били разпространявани из цялата територия н империята. Римските градини са били повлияни до голяма степен от гръцките градини и били организирани в характерния за късния класически период перистил. Римските градини са вътрешни. Те са били място за усамотение и място, изпълнено с религиозно и символично значение.

(снимка)

Разрастването на римската империя води до разрастване не само на нейното културно влияние, но и до увеличаване на влиянието на другите култури върху самата римската култура и бит, върху развитието на градинарството в частност. Частните римски градини са били разделени на три части: първата е терасата, която е служела за гостна на открито и е била свързана с къщата чрез покрита колонада (снимка) .

Терасата е била отворена към градина на по-ниско ниво, която е била изпъстрена с цветя и е служела за място за почивка и разходка. Последната, трета част на градината е сенчеста алея, където господарят е имал възможност за поязди или да бъде разходен, носен от своите слуги

Обикновено тази алея е била изграждана в кръг около долната градина или са я създавали като отделно овално пространство.