Градината е място за удоволствия, което персийците са създали според голяма част от историците, които считат, че персийците са първите създатели на градините. В авестийските книги археолозите са открили документи, предлагащи създаване на градини в персийски стил от преди около 5000-7000 години, доста преди създаването на японските градини. Думата „рай" на старо-ирански (медес) език означава място, изпълнено с приятни аромати и по-късно в езиците пахлави и дари е променила значението си на „градина" или „рай". Днес същата дума, достигнала до нас в гръцки, френски или английски, означава също „рай". За разлика от познатите ни европейски градини, които сякаш са дооформили съществуващия пейзаж, персийските градини се появяват в противовес на естественото, като доказателство за постигането на невъзможното. Техните ефирни и нежни характерни особености са в драматичен контраст с враждебната околна среда. (снимка)

Сърцето на Персия - високото Иранско плато се характеризира с горещ и сух полу-пустинен климат през лятото. Още от древни времена тук са създавани красиви градини благодарение на гениалните инженерни съоръжения като подпочвени водни басейни. Първоначално изградени в североизточен Иран, около 800 пр. н. е. тези подпочвени съоръжения са използвали топенето на снеговете за напояване и за домакински нужди.  Поради сухия климат и поради начина си на живот древните персийци са считали изобилието от вода за съществен елемент на персийската градина. Богато разнообразие от видове расте в тази градина, непрекъснато напоявана чрез многобройни канали, които подхранват фонтаните, езерата, разхлаждат атмосферата и осигуряват нежно непрекъснато ромолене. Въпреки, че персийската градина е място за уединение, съзерцание и място посветено на красотата и поезията, нейните предназначения не са ограничени само с предоставяне на удоволствие и убежище от знойната горещина. В цялата си история до наши дни персийската градина заема централно място в политическия живот в древността. В персийски миниатюрни картини от 15-ти и 17-ти век  се изобразяват царе, които посрещат дипломатическите представители на други страни в градините си.  Важни международни договори са били подписвани там, провеждали са се празници и тържества. Древната персийска градина е мястото, което определя националната идентичност на този народ. В илюстрираната история Книга на царете подробно е описан ежедневието и стремежите на дворцовия живот. (снимка)

Древните персийски градини и градините, създадени по техни образци, предоставят многобройни свидетелства за характерните особености на една персийска градина и нейните съвременни разновидности от Индия до Испания. Градината обикновено е разделена на квадрати от канали с вода, прекъсвани от басейни в геометрична форма. Централно място в градината заема пресечната точка на различните изгледи, което централно място по-късно се развива в официален отворен павилион, понякога украсен с резбован покрив, представляващ многообразието от богове-покровители. Геометрията, която е използвана в основата на градинското устройство, е демонстрация на подредената вселена и се наблюдава на всички нива на планиране на персийската градина. Известната и  в наши дни „Chahar Bagh" - „Четирите градини" (според превода от древния народен ирански език - фарси), представлява четирите краища на света и четирите реки на рая. Корените на типичната персийска градина могат да бъдат открити в древна Месопотамия, много преди установяването на исляма като една от водещите религии в света. Персийската градина притежава естествен афинитет към определени ислямски възгледи, които са дълбоко вкоренени в културата на региона и успяват да устоят на превратностите на времето.     (снимка)

Взаимозависимостта на персийската архитектура с персийските градини е многопластова: на първо място тази зависимост се определя от  климата и географското разположение, повлияна е от усещането за стойността на светлината и нейното отражение. Границата между вътрешни и външни пространства не е ясно очертана и често бива премината чрез използването на гравирани сцени, множество арки и сводове, тавани, изографисани във формата на пчелни пити и окичени с малки прозорчета, през които преминава светлината. Посредством тези архитектурни похвати камъкът, глината и керамиката стават по-деликатни, меки и галещи човешкия поглед, и даващи възможност на светлината и сянката да танцуват своя загадъчен танц. (снимка)

Класическата персийска градина е място за живеене. Човек най-добре може да се възхити на красотата й отвътре. Докато европейските градини от 17 век се основават на концепцията градината да бъде обхваната с един поглед, чрез който да се разкрие цялата й импозантност и великолепие, така както е изобразено в ренесансовите картини, персийската градина също може да бъде видяна чрез картините от периода на Сефевидите (династия персийски шахове, управлявала Иран от 1501 до  1722), който съответства на европейския Ренесанс. Там, където пространството в картините изглежда плоско и объркващо, е намерен баланс чрез пресъздаване на множеството гледни точки и е отделено особено внимание върху всеки детайл.  

Най-важната особеност на персийската градина, която я отличава от останалите типове градини, е доста опростения геометричен план на изграждане и поставянето в центъра на градината на воден басейн, който отразява сградите, дърветата и цветята наоколо, създавайки симетрични очертания, които идват от изконно ислямското вярване за чистотата на водата, важността на образите в материалния свят и тяхното изобразяване. Особено е геометричното разделяне на  квадрати и правоъгълници, използването на други геометрични форми, които въвеждат религиозната символика в ежедневието на хората (става въпрос за използването на индо-иранската свастика и разделянето на четири на градинското пространство, за да бъдат представени четирите елементи на земята: вода, вятър, пясък и огън). Древните персийски градини са били построявани на леко наклонени терени, давайки възможност за изграждане на малки водопади, които символизират краткосрочния човешки живот. Растенията, които са били засаждани, са както цветя, така и вечно зелени видове. Дърветата са били предимно овощни, за да се направи връзката с почитаните свещени дървета. В религията на иранците култът към дървото играе съществена роля и както при асирийците преди тях, се свързва с вечния живот. Важен обект на преклонение в тази религия е свещеното дърво на чудесата, което дарява със семена за всичко във вселената. Персийците са считали, че засаждането на дърветата е свещено дело и момчетата са обучавани в това изкуство от малки.  (снимка)

Определен акцент в древната персийска градина са били различни видове рози, които не само с аромата си, но и с нежната си красота са придавали изтънченост на пейзажа. Градината е представяла артистичната деликатност на азиатския/персийски мироглед за вселената в продължение на хиляди години. Въпреки, че този тип градини са вече част от историята, в наши дни може да се проследи тяхното влияние в създаването на малки дворни пространства и в дизайна на персийските килими, които пресъздават образите на рая, все още  живи в душите на иранците.   

Ислямските градини на Испания, създадени през 14 век, са доста по-усложнени, с повече детайли и по-обширни от северно-европейските градини от този период, наподобявайки отворени градински пространства, съчетани със сложния дизайн на порцелановите плочки и определения акцент върху водните съоръжения и скулптури. Дизайнът на тези градини изцяло е повлиян от мароканското изкуство. За разлика от средновековните градини, персийските градини са богато украсено външно пространство, където членовете на семейството/двора могат да се съберат и да се насладят на прохладата, предоставена от градината. Дворецът Алхамбра както и градините Дженералифе, които обграждат двореца в Гренада, са оцелели до наши дни като живо доказателство на мавританското влияние върху испанската архитектура и градинско устройство.