Историческа справка

Изола Бела е един от Боромейските острови в езерото Лаго Маджоре в северна Италия, разположен е залива на 400 метра от град Стреса и е с дължина 320 метра и широчина 400 метра. Единствената постройка на острова е дворецът Боромео с прилежащата му градина. (снимка) До 1632 скалистият остров е населяван от малко рибарско селище, когато Карло Боромео решава да изгради вила за своята съпруга Изабела Д’Ада, чието име носи островът и до днес. Работата е възложена на миланския майстор Анжело Кривели, който е и автор на плана на градината. След смъртта на графа строителството продължава от двамата му сина: Кардинал Гиберто и Виталиано, които успяват да превърнат вилата в място за пищни тържества и театрални представления за европейските благородници. Уникалната градина е завършена през 1671 година. Стъпаловидните тераси на градината напомнят вавилонските Висящи градини и дори в наши дни познавачите сравняват острова с градините, създадени от Навуходоносор . (снимка)

 В изграждането на горните пет тераси, стъпалата стават все по-тесни с височината и е възможно архитектът да е имал предвид създаване на подобие на вавилонските висящи градини. Тесните тераси са разположени от три страни, покрай разграничителните им  стени са засадени лимони, а пред тях ниско подрязани храсти. По парапетите са разположени статуи и кашпи. Зад къщата тези пет тераси оформят стена с фантастични мотиви, покрита с ниши и морски фигури, украсена с еднорог, емблемата на семейство Боромео. (снимка)

Най-долните тераси, които се разпростират до края на острова, са обвити с по-издръжлива растителност, която подкрепя структурата на подпорните стени. Тук откриваме дафинови дървета, портокалови градини, екзотични дървета, розови и храсти, азалии и рододендрони. Много тези мини градини са естествено оградени чрез високо подрязани храсти, за да се придаде по непосредствен и интимен характер в контраст с голямата зрелищност на гледката от предната чест на градината. Терасите водят до страничната част на вилата, от където най-голямата забележителност е изгледът от терасите.  В градината няма много водни атракции, но водата като градински аксесоар не липсва, защото на нейния фон се образува необикновения цветен контраст между пищната градина, неспокойната езерна повърхност и заобикалящите езерото стръмни хълмове. Чарът на тихата красота на острова винаги е въздействал, изгревите, залезите и блестящата лунна светлина през късите летни нощи омагьосват посетителите. В тази късно-барокова италианска градина се наблюдава окончателното подчиняване на духа на усамотение и интимна наслада, който господства в средновековните градини и умело е пресъздаден тук по желание на нейните създатели. (снимка)