През пролетта при затопляне на времето и набъбване на пъпките, гъсеничките излизат от зимните си убежища и се вгризват в още неразпукнатите пъпки, като се хранят с вътрешността им. По-късно при развитието на листата гъсеничките навлизат по няколко заедно в тях и правят миниращи ходове, като изяждат зелената им част. В една мина има 12-20 гъсеници. Повредените листа се подуват, потъмняват, а после стават тъмнокафяви. След около 20 дни гъсеничките напускат мините, оплитат с бели копринени нишки няколко съседни листа и образуват общо гнездо, в което се хранят. След като изядат листата в едно гнездо, те се преместват в съседните листа и правят ново гнездо. При масово нападение дърветата изцяло са обвити в паяжина и изглеждат като опожарени. Такива дървета са силно изтощени, измръзват през зимата, а някои могат и да загинат.
Напълно развитите гъсеници достигат до 20 мм дължина. Те са бледожълти с черни точици. Какавидират в самото гнездо, като всяка гъсеница си изприда самостоятелно вретеновидно бяло пашкулче. В едно гнездо се намират голям брой пашкулчета, плътно долепени едно до друго.
Пеперудите се появяват към края на юни. Летежът им продължава около 2 месеца. Те са активни през нощта. Снасят яйцата си на купчинки, като ги покриват със слизеста материя, която се втвърдява и образува яйчното щитче. Под едно щитче има 30-80 яйца. След около 2 седмици яйцата се излюпват и гъсеничките остават да зимуват под щитчето.
Борбата
Важно условие за провеждане на правилна борба срещу ябълковият молец е ранното пролетно пръскане на ябълките (до набъбване на пъпките) с маслените препарати акарзин, масло Р3 или пара зомер в доза 300 мл за 10 л вода. Ако не сте направили това, пръскайте преди цъфтежа фаза „розов бутон", когато гъсениците напускат щитчетата и се насочват към пъпките. Подходящи са следните препарати: агрия 1050 - 15-20 мл, актелит 50ЕК - 15 мл, дурсбан 4Е - 10 мл, карате 2,5ЕК - 3 мл, нуреле Д - 5 мл, вазтак 100ЕК - 1,5 мл, суперсект 10ЕК - 1,5 мл, дипел 2Х - 10 г. Дозата е за 10 л вода.
Подходящ момент за пръскане е и времето, когато гъсениците напускат мините и започват да формират паяжинните гнезда.
Пръска се със силна струя, която да може да засегне щитчетата и паяжинната обвивка.
Необходима мярка е изрязването и изгарянето на гъсеничните гнезда в началото на формирането им. (снимка)
Обраните плодове също боледуват
Болестите по плодовете се разделят на паразитни и физиологични. Първите са известни като "гниенe" и се дължат на поражения на различни гъби и бактерии. Вторите са в резултат на нарушените жизнени функции. Появата даже на неголеми участъци с гниене може да провокира разпространение на отровни микотоксини.
Напаст в ягодите
Ягодовият акар е много опасен неприятел. Той е подчертано влаголюбив, студоустойчив, напада предимно младите листа. Смуче сок от тях и в резултат листата се деформират, остават дребни и растенията силно закържавяват. Добивите намаляват значително, понякога дори наполовина.
Събудят ли се овошките, вредителите атакуват
След късното зимно пръскане не трябва да се пропуска и предцъфтежното пръскане. От него се нуждаят всички овощни видове. Провежда се в периода от набъбване на пъпките до фаза преди цъфтеж. То е много важно, защото заедно с развитието на дръвчетата започва и вредната дейност на много техни неприятели.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите