Приказната  Алхамбра - няма друго място в Испания, за което да са разказвани толкова легенди, и да са посветени толкова стихове и песни. Назъбените стени на крепостта, разкошните зали на двореца и многобройните вътрешни дворове, окъпани с пръските на фонтаните и потънали в цветовете на мирти и рози, ни пренасят в други, отдавна отминали времена на славни емири, горди рицари и влюбени принцеси.

Алхамбра е огромен комплекс от дворци, градини и фонтани на един хълм с чудна гледка към град Гранада. Дворецът е забележителен с изтънчена и изискана красота, с просторни колонади, великолепни беседки и разкошни градини, украсени с ромонещи фонтани и тихи езера. Алхамбра (буквално преведено означава „червената крепост” заради червения цвят на глината, от която е построен) е дворецът на  мавританския монарх на Гранада, известен като АлАндалус по времето на неговото изграждане и издигащ се на югоизточния хълм на Гранада. Алхамбра е бивша резиденция на мюсюлманските владетели на Гранада, а понастоящем е музей и изложба на ислямското изкуство. Дворецът с деликатната си и подобна на минаре структура отделя изключително внимание на детайла. Създаден във възхвала на живота, той представлява смесица от естествени елементи и създадени от човека детайли.

Мавританските поети описват комплекса като "перла сред изумруди”, като правят алюзия с брилянтния цвят на сградите по онова време, които изпъкват на фона на тучните гори около тях. (снимка)

Паркът Аламеда де ла Алхамбра заслужава да се посети особено през пролетта. Той е известен с розовите си насаждения, портокаловите дървета и миртите. Паркът е известен със множеството славеи, които огласят клоните на дърветата с възхитителните си песни и обикновено е изпълнен със звука на течаща вода от многобройните фонтани и каскади, които са снабдени с вода от дългата 8 километра напоителна система, свързваща парка с река Даро при манастира „Исус на долината” над Гранада.

В центъра на двореца Алхамбра се намира прочутия Двор на лъвовете - дворцова градина, определена за отмора на жените в двореца с размери 35 на 20 метра. В структурата на двора се усеща прякото влияние на севилското патио де Лас Дончела, но произхода и значението, което е вложено в него, се свързват с персийските корени на ислямските градини. Дворът фактически е разделен на четири части, всека една символизира една от четирите посоки на света. Към всяка чест текат води, които са символ на четирите реки от рая.

В двата края на двора са разположени два павилиона. Шадраванът в средата е заобиколен от 12 статуи на лъвове, изработени от бял мрамор, от устата на които тече вода. Лъвовете са поставени в кръг така, че да имат видимост към всички посоки. Статуите не са прецизно изваяни, но внушават сила и целеустременост Легендата разказва, че броят на лъвовете е определен според броя на лъвовете, поддържащи трона на Соломон. Въпреки, че не е известно точно от къде идва идеята за изобразяване на лъвовете. Във всички случаи тя не е дошла от вярванията на маврите, тъй като съгласно Корана е забранено изобразяването на живо същество, което може да доведе до завръщане на идолопоклонничеството.    (снимка)

Лъвовете поддържат дванадесетоъгълнен басейн от алабастър. Водата посредством канали тече в четирите посоки на двора. Символиката  на това разделение е свързана с четирите течащи реки през рая. Дворът на лъвовете е вълшебно място, изпълнено със спокойствие и тишина, нарушавана от ромона на водата. Арабите изключително много ценели водата, като символ на благоденствие и изпълвали дворците и градините си с водопади, ручеи и фонтани. Четири зали обграждат двора на лъвовете. 

Това творение на от късния 14 век е най-добрият пример за хибриден стил, съчетавайки сложната филигранна инкрустация на ислямското изкуство с триизмерния, вдъхновен от природата стил на готическата архитектура. В много отношения, този уникален двор е подобен на цистерцианските манастири в северна Испания.

  (снимка)