Салатният синап се отглежда в страните на Западна Европа, Русия, САЩ. От поникване на семената до консумативната зрялост минават само 45 дни. Използва се за приготвяне на пикантни салати с парлив вкус. Той съдържа ценни минерални соли на калий, натрий, калций и други. Салатният синап е сравнително богат на витамин С, който съдейства за усвояване на желязото и за образуване на червени кръвни клетки, увеличава работоспособността на човека и издръжливостта му на студ.

Салатният синап е едногодишна култура от сем. Кръстоцветни. Той не е познат в нашата страна, но с въвеждането му би бил един нов зеленчук на трапезата на българина. Растенията на салатния синап са едри, прибрани и изправени. Стъблото е разклонено и изправено. Листата са полиморфни - долните са едри, средно 20 см дълги и 14 см широки, нежни, фини, без космици, зелени, с леко назъбени краища и добре изразен централен нерв, а горните са дребни, ланцетовидни, приседнали. Цветовете са сравнително дребни, жълти, със специфичен меден аромат, групирани в редки гроздовидни съцветия. Плодовете са двустранно сплеснати шушулки, в които има средно 10-12 семена. Те са дребни, овално закръглени, тъмнокафяви и с парливо-лютив вкус.

Салатният синап не е взискателен към топлината. Лесно понася слаби застудявания, затова може да се засява рано напролет. Не е взискателен към почвата, но се развива най-добре на песъкливо-глинести почви, стига да не са засолени, каквито тази култура не понася. Отзивчив е на торене и напояване.

Засява се рано напролет на добре подготвени площи, тесноредово при разстояние 20 на 15 см или широкоредова - 50 на 20 см. Семената се полагат на дълбочина 1,5-2 см. Грижите през време на вегетацията се състоят в 2-3 окопавания, подхранване, напояване при нужда и борба срещу вредителите.