По устройството на надземните органи овощните видове се делят на три групи - дървовидни, храстовидни и тревисти.
За дървовидните е характерно, че най-силен растеж се развива от връхната пъпка на летораста, а растежът на следващите под нея постепенно намалява, като пъпките в основната част най-често остават в спящо състояние. В резултат на тези растежни особености се развива добре изразено стъбло (ствол), а в короната се оформят различен брой скелетни клони. Типични дървовидни видове, които се отглеждат у нас са ябълката, крушата, сливата, черешата, прасковата, кайсията, джанката, бадемът, орехът, кестенът, мушмулата и повечето сортове вишни, дюли и дрян.
Редовно се премахват застарелите стебла
Храстовидните видове и сортове при най-силен растеж развиват пъпките от приосновната част на леторастите. Появяват се и много коренови издънки. В резултат на това се оформят многобройни, приблизително еднакви по размери надземни органи. За разлика от дървесните видове имат по-малки размери. Това е едно от предимствата им свързано с отглеждането и особено с беритбата, резитбата и растителната защита. Типични храстови видове са касисът и останалите френски грозда, бодливото грозде и шипката. Храстовидни сортове и форми има при вишната и дюлята. Типичен храстовиден сорт е Облачинска вишна, а също така и някои местни сортове на двата вида. Малината и къпината също са храсти, но при тях стъблата израстват само от коренови издънки, живеят само две години, поради което, се наричат полухрасти.
При резитбата за формиране на храстите трябва да се премахват част от леторастите, за да не се получи силно сгъстяване. Оставените леторасти не се съкращават. Резитбите през плододаващия период се изразяват в премахване на силно застарелите стъбла и ако са в по-голямо количество прореждане на едногодишните леторасти и издънки. Застарелите стъбла се премахват изцяло или до някое по-силно разклонение в основната част.
При някои от типичните храсти, като лешник, смокиня, арония, дрян и храстовидните сортове вишни и дюли, могат да се изградят и дървовидни корони. Това става като още в първите години след засаждането се оставя само по едно стъбло и редовно се премахват приосновните леторасти и кореновите издънки.
Като тревисто овощно растение у нас се определя ягодата. Това е свързано с надземната част й, който се оформя от листата и ластуните. (снимка)
Моравата се коси в жарък ден
Косенето влияе стимулиращо върху гъстотата, устойчивостта и дълговечността на тревната площ. Интензивно поддържаните треви не бива да се оставят по-високи от 10 до 12 см. При луксозно поддържаните масиви височината е 5-8 см.
Ръкотворната хубост на чимшира
Високите чимшири, зиме и лете все зелени, грижливо отглеждани и поддържани от стопаните, са отличителна черта на старите български градини. Ценят се високо заради гъстата красива корона, блестящите листа и добрата им поносимост към подстригването, която позволява да се създават от тях различни фигури.
Боровинката не се реже първите години
След засаждането и през следващите няколко години културната боровинка не изисква резитба. Премахват се само повредените клончета. Резитбите започват от четвъртата година. Въпреки създадените благоприятни условия за отглеждането им, не може да се очаква хубав плод, ако храстите никога не се подрязват.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите