Дълга и превратна е историята на този забележителен замък, разположен на река Шер, връщаща ни към далечния 11 век, когато за първи път се споменава за имението и неговите господари. През поколенията собствеността на това имение е преминавала от ръка на ръка. Впечатляващ с дължината си е списъкът с господарите му, но това, което го отличава от останалите имения, е че винаги е бил място за организиране на шумни тържества и винаги е свързан с поредния дворцов скандал или маневра във властта.

Първата неоспорвана господарка на този замък е Даян дьо Поатие, която получава замъка като подарък от крал Анри ІІ заради близките си отношение с него.Тя е жената, която построява сводестия мост, съединяващ замъка със срещуположния бряг на реката. Тя е господарката, която ръководи създаването на обширна цветна и зеленчукова градина, засаждането на цветя, декоративни растения и различни овощни дървета. Разположени по продължението на брега на реката градините й са защитени от наводняване, тъй като са издигнати на каменни тераси.

След смъртта на крал Анри ІІ неговата властна вдовица и регентка на новия крал, Катерина Медичи, успява не само да ограничи влиянието на Даян дьо Поатие в двора, но я принуждава да смени собствеността над замъка Шенансьо с тази на замъка Шомон. Катерина Медичи превръща Шенонсьо в своя любима резиденция, тъй като този замък й е бил любим още по времето, когато е принадлежал на короната и преди да премине в ръцете на Даян дьо Поатие. Кралицата преобзавежда по свой вкус имението, като добавя нова серия от градини към околностите му, за да може да организира прочутите си нощни тържества с фойерверки. След смъртта на Катерина замъкът преминава във владение на нейната снаха Луиз де Лорен-Водемон, съпруга на Анри ІІІ. Следващата владетелка на замъка е любимката на крал Анри ІV - Габриел д'Естре. През годините стопанките на замъка се сменят една след друга, подчинявайки се на законите на времето и на превратностите на съдбата, но впечатляващият замък със своята неповторима архитектура - смесица между готика и ренесанс, и до днес е сред най-посещаваните замъци във Франция.

(снимка) .

Самата градина е изградена на по-високо ниво от основното ниво на реката (на укрепена тераса), от където се разкрива прекрасна гледка към замъка, реката и към околността. Градината е разделена на осем триъгълника, оформени в тревни площи и украсени по края с цветни лехи. В центъра на градината е изграден фонтан. От източната и южната страна градината е прекрасно декорирана с редица от каменни амфори, които добре очертават и разделят подредения свят на формалната градина от буйната горска растителност наоколо.   Акценти сред цветните лехи заедно с добре оформените чемшири са храстовидната ружа и дървовидните рози

 Градината на Катерина Медичи е по-малка по размер и по-интимна. В центъра й е разположен фонтан. От нея се вижда западната фасада на замъка. Оформянето й е характерно за времето на формалната френска градина, а акцентите в цветните лехи са само от чемшир и дървовидни рози. Кралицата е обожавала розите и поради тази причина розите присъстват навсякъде в нейната градина. Те оформят и южната граница на парковото пространство към реката, където Катерина се е разхождала след утринна молитва. И двете градини се поддържат със свежи цветя и тяхната декорация се възобновява два пъти годишно, като веки път се засаждат около 30 000 растения. По време на пролетното оформяне на градините се засаждат: теменужки, жълти, сини или рози, в зависимост от декоративната тема, маргарити, лалета и нарциси. През лятото в цветните лехи се засаждат петунии, далии, бегонии и лавандула. (снимка)

Прилежащ към градините е възстановен характерният за времето си лабиринт по планове на Катерина Медичи от 1720 година. Лабиринтът е изграден от тисови насаждения, така както е планиран от самата кралица. Заобиколен е от буйна горска растителност, за да се създаде необходимата интимна атмосфера на играта и забавлението. Свободното пространство около лабиринта е запълнено с чугунени вази, а в средата се издига скулптора на архитекта Арно де Сент Жуан.

Точно пред оранжерията на имението е разположена Зелената градина, където е създадена голяма колекция от различни декоративни дървета, посадени на зелената морава. Около градината се засадени няколко храсти, оформяйки големи туфи: чемшири, лаврови дървета тисове, магнолии, черешови дървета. Гирлянди от глицинии и орлови нокти обгръщат фасадата на оранжерията и я превръщат в приказно място и допълнително служат за фон на Зелената градина.

Зеленчуковата градина е мястото, където се отглеждат всички цветя и растения, необходими за декорирането на градините. Зеленчуковата градина е обградена с 100 катерещи се розови храсти и ябълкови дървета и съвсем не прилича на познатите ни зеленчукови градини. Разделена е на 12 части, във всяка от които могат да се отглеждат разнообразни цветни и растителни видове в зависимост от плана за декорация. Зимната украса на замъка се осигурява от растенията, отглеждани в оранжерията на имението.    (снимка)

Безспорен е фактът, че замъкът Шинансьо впечатлява със своята история и неподражаема архитектура, но успоредно със славата му на забележителен замък заслужва да се отбележи усилието на днешните уредници на замъка, които се стремят да запазят оригиналните конструкции на градините на Даян дьо Поатие и на Катерина Медичи, за да се поддържа и съхранява традицията във френския дизайн на парковите площи.