Салатното цвекло е един от позабравените зеленчуци, които отново стават все по-популярни. То е кореноплодна зеленчукова култура, която се съхранява много добре през есента. Богато е на захари, витамини, минерални вещества и др. Регулира високото кръвно налягане, обмяната на веществата, полезно е при бъбречни заболявания. По своята хранителна стойност  отстъпва само на морковите. Използва се за приготвяне на салати, супи, предястия, за зимнина и др.

Ако е студено, може да стрелкува

То представлява двугодишна култура, която през първата година образува кореноплод с  различна форма - плоско-кръгла, кръгла, продълговата до конусовидна. Сортовете разпространени у нас са тъмночервени или виолетови. Салатното цвекло е студоустойчиво, но продължителното въздействие на температури от 2-3^оС в началният период на развитие, води до образуване на цветоносно стъбло. Салатното цвекло е светлолюбиво - не понася засенчване. Взискателно е към влажността, особено при оформяне на листната розетка. Не трябва да се допуска засушаване, нито прекомерна влажност. Оптималната почвена влажност е 60 % от пълната почвена влагоемност.

Салатното цвекло изисква добре запасена с хранителни вещества, дълбока, структурна и пропусклива почва. Не понася кисела, а  най-добре почвената реакция да е неутрална до слабо алкална. Сеитбата през март се извършва след сеитбата на морковите, а през юни в първата половина на месеца. Засява се на дълбочина 2-3 см. На малки площи разстоянието между редовете е 55 см, а ако се сее лехо-браздово схемата е 55+35+35+35 и 8см между растенията.

Съществен момент е прореждането

Грижите през вегетацията се състоят в окопаване, поливане, подхранване и борба с плевелите, болестите и неприятелите. Първото окопаване се прави след като растенията очертаят редовете. Извършва се много внимателно, за да не се повредят или извадят растенията. В зависимост от наличието на плевели се правят и следващите окопавания.  Ръчно се плеви вътре в редовете, а на големи площи се използват хербициди. Съществен момент при отглеждането е прореждането. То се прави на разстояние 5-8 см между растенията, когато са образували 2-3 листа. Ако се забави тази операция, растенията се засенчват и не се получават качествени кореноплоди. След  това да се прави подхранване. Второто и третото се извършват едновременно с обработките между редовете през 15-20 дни. Броят на поливките зависи от падналите валежи. Един месец преди изваждане на кореноплодите поливките се прекратяват. Така се получават качествени кореноплоди с добра съхраняемост.

Когато се сее през март, кореноплодите се предлагат на пазара на връзки. Изваждането им става при размери 3-4 см в диаметър. Кореноплодите от юнския посев се прибират през есента.