Дивият или конски кестен (Aesculus hippocastanum) е ценно дърво с опадливи листа, което достига на височина 25-30 м и живее повече от 200 години. Вирее на богати и влажни почви. В млада възраст израства по-бързо и още през първата година достига височина до половин метър. Короната му е заоблена и много красива. Цъфти след разлистването през май. Цветовете са едри, бели, изпъстрени с розови петна. Листата са сложни и разположени срещуположно по два на клонките. Всеки лист има от 5 до 7 приседнали като на длан отделни листчета, които са с обратно яйцевидна форма и назъбени по края. Конският кестен предпочита влажната и свежа почва и не може без въздушна влага. При сухо лято зелените листа повяхват и пожълтяват, дори преждевременно опадат, но благодарение на здравия корен дърветата не загиват. Коренът му в началото е хоризонтален, а впоследствие се развиват много странични разклонения и той изостава за сметка на странично развиващата се мощно коренова система. Благодарение на здравите корени, ветровете и ниските температури не увреждат конския кестен. Предпочита светлината, но расте и на сенчести места. Семената му зреят през август и септември. Разположени са в гладка или с меки шипчета месеста кутийка, с 1-3 гнезда и най-често по едно голямо семе.

Питомният кестен (Castanea vesca) е също много полезен вид, но с много по-ограничено разпространение у нас от конския кестен. Причината е, че  кестенът е много по-топлолюбив и когато лятото се случи  по-кратко, тогава не плододава. За да плододава кестенът се нуждае от 5-7 месеца топлина и светлина. Цъфти през април. Мъжките цветове при този вид са събрани по дължината на дебела ос и по този начин образуват едни ресовидни златистожълти съцветия, придавайки красива декорация на дървото. Женските цветове се развиват   в основата на най-горните  мъжките реси. Кестенът е еднодомно дърво. По време на цъфтежа си  е много интересен и много търсен от пчелите, защото е медоносен. Женските цветове се развиват единично в куполи с бодлива обвивка. Когато плодовете узреят през есента, куполите се разпукват четириделно и плодовете опадват. Кълняемостта на  кестените се запазва само половин година и затова се препоръчва да се засяват през есента.

За съжаление, въпреки приликата на плодовете на двата вида, кръстоска между тях е невъзможна по единствената причина, че двата вида са от различни семейства: кестенът (Castanea vesca) е от семейство Букови (Fagaceae), а конският кестен е от семейство Hippocastanaceae и родство между двата вида не може да има.