Начало › Растения › Любимци › › Махония наднича през оградата

Махония наднича през оградата

16.02.2010 | Коментари (0)
Махонията е един растителните видове, които остават недосегаеми за пролетните слани. Тя е красив вечнозелен декоративен храст, който може да расте на воля в градини на по-сенчести места и по-влажни почви и да ни радва с години. На тънките червено-кафяви клонки срещуположно са приседнали тъмнозелени лъскави листа с яйцевидно удължена форма. Те са бодливо назъбени по периферията, а на обратната страна са матовозелени. При продължителни минусови зимни температури потъмняват и дори опадват. Храстът се спасява от това чрез здравата и мощна коренова система, от която избуяват бързо напролет  нови млади издънки. Измръзналите клони се изрязват навреме с овощарска ножица. В края на март, в по-южните райони, и до средата на април, започват да ни радват лимоненожълтите, събрани в гроздове ароматни цветове, които канят на паша пчелите.

От края на юли до средата на август красота на храста придават тъмносините плодове, покрити с восъчен леплив налеп. Те съдържат витамини и от тях се приготвят вкусни напитки. Докато не са втвърдени и са още във восъчна зрялост, семената трябва да се съберат и почистят от месестата част и да се засеят в подготвени лехи.

 Видове

У нас се отглеждат само два вида махония - обикновена (Mahonia aquifolium) и японска (Mahonia japonicum). Родина на махонията са Северна Америка и Азия. Японската махония е още по-ефектна и красива от обикновената. Листата й са по-широки и много изпъстрени. В тях преливат нюансите на зеления цвят. Има разлика и във височината. Обикновената махония достига 1 м височина, а японската е по-разклонена и висока до 2 м. Японската цъфти по-рано и плододава още през юни до средата на юли. Тя търси по-закътани и запазени от течения места в градината.

16.02.2010, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.