Начало › Растения › Любимци › › Пъстрите хранители на слънцето

Пъстрите хранители на слънцето

11.02.2010 | Коментари (0)
Розовият хелиптерум (Helipterum roseum) е най-известен сред цветарите, които са почитатели на сухоцветните растения. Той е познат и като акроклинум. Съцветията му се състоят от многобройни малки тръбести цветове, с диск в центъра. Листенцата около диска са тънки и сухи. Съцветията на розовия хелихризум удивително наподобяват това на маргаритката. Разликата е в многообразието от цветове при акроклинума. Листчетата от венеца могат да бъдат бели, розови почти червени, а централния диск - жълт или черен. Окраската на съцветията отличава отделните сортовете на акроклинума: Red Bonnie е червен, Album е бял, а Roseum  розов.

Преливащите капки

Близък роднина на акроклинума е Helipterum manglesii или роданте (Rhodante manglesii). Това е изключително очарователно растение с височина до 30 - 40 см е обсипано с малки съцветия. Листенцата на чашката при него са два типа: едри приличащи на венчелистчета, оцветени в розово и бяло и дребни, сребристи, покриващи пъпката отгоре. Благодарение на тези листенца пъпките на току що разтворените цветчета на родантето приличат на сребърни капки преливащи на слънцето.

Всички описани видове хелиптеруми са едногодишни растения. Посейте семената направо в почвата в лехи или смесени бордюри около морава. Вписват се и в цветните композиции за алпинеуми. При желание можете да ги засадите в контейнери или саксии. Суши се като смила.

Като балон

Гипсофилата или мишорката (Gypsophila paniculata) е едно от най-ажурните растения сухоцвети. Храстът прилича на изящен пухест въздушев балон с диаметър около 1 м. През юли растението се покрива с многобройни дребни кутийки със семена, които след отрязване се разпръскват по земята. (снимка)

Мишорката често се отглежда в алпинеуми. Тя е непретенциозна и може да расте на едно място повече от 20 години. Лошо понася пресаждането, когато е възрастна и се нуждае от слънчево място със суха, водопроницаема и некисела почва. За изсушаване гипсофилата се реже в период на максимално цъфтене, а за да се получи възможно най-качествен материал съцветията са сушат веднага след отрязване, поставени във ваза.

Има многообразие от сортове: Bristol Fairy е висок 80-100 см храст с едри бели мъхести цветове, Flamingo е висок до 150 см с розови цветове, Pacifica е до 100 см с много обилен цъфтеж, а Rosy Veil е храст до 30-35 см с мъхести бели, порозовяващи с течение на времето цветчета.

Съцветия като детелина

Кълбовидната гомфрена (Gomphrena globosa) е известно растение сухоцвет, внесено от Индия. Рядко може да се види в условията на студен климат, където не всяка година цъфти. Кълбовидната гомфрена представлява относително нисък (от 15 до 40 см), силно разклонен храст, обсипан с топчести съцветия, подобни на детелина. Но за разлика от нея съцветията на гомфрената са украсени в много ярък, наситен цвят - бял, розов, кремав, малинов, червен, виолетов. Твърди са на пипане. Въпреки разнообразието в каталозите на фирмите, в магазините се предлага ограничен асортимент от семена. Сравнително скоро се появи един нов вид гомфрена - Gomohrena haageana. Като цяло тя прилича на предишната, но се отличава с по-голяма височина, с тесни листа и едри съцветия в ярко червен или оранжев цвят. Двата вида изискват едни и същи условия. Семената се засяват в началото на април. В открита почва се засаждат през месец юни. Ако искате да получите растение с възможно по-големи стръкове, трябва да го засадите не в градината, а в оранжерия.

  (снимка) Нежна и чуплива в страстни окраски

Сребриста целозия (Celosia argentea) е близка родственица на гомфрената, която също води рода си от Индия. Растението е едногодишно и много топлолюбиво. Външно обаче двата вида се различават значително. Стръковете на целозията са сочни, чупливи, неразклонени или малко разклонени. Съцветията се състоят от голямо количество много дребни цветчета с украсен тънък прицветник. Те са във формата на гребен или пък са перести. Многочислените сортове на целозията могат да се различават по височината (от 20 до 100 см) и украсата на съцветията, която бива  жълта, розова, червена, цикламена, оранжава, пурпурна.

Независимо от дебелите, хрупкави стъбла, съцветията на целозията добре се изсушават без да губят цвета и формата си. Те са отличен материал за зимни композиции. В градината целозията може да се види в лехи, в кашпи или контейнери. Въпреки тропическия си произход, целозията добре се адаптира в условията на умерен климат и се чувства прекрасно в  дворните градини.

11.02.2010, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.