Не­дос­ти­гът от свет­ли­на и топ­ли­на през зи­ма­та се от­ра­зя­ва неб­ла­гоп­ри­ят­но на рас­те­ни­я­та, чиято ро­ди­на са топ­ли­те стра­ни. Тряб­ва да ги под­с­ло­ни­те в зат­во­ре­но по­ме­ще­ние, къ­де­то да им оси­гу­ри­те не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия за жи­вот. За да пре­жи­ве­ят сту­де­ни­те ме­се­ци, раз­лични­те ви­до­ве как­ту­си, пал­ми, фи­ку­си, цит­ру­со­ви дръвчета, фи­ло­ден­д­ро­ни, ас­п­ле­ни­у­ми, ци­ка­си, де­ко­ра­тив­ни пап­ра­ти и др., най-доб­ре е да има­те зим­на гра­ди­на. Но тя не е не­що ка­то склад за ве­щи, нах­вър­ляни в без­по­ря­дък. На­пос­ле­дък зим­на­та гра­ди­на все по-убе­ди­тел­но из­ли­за от рам­ки­те на пря­ка­та не­об­хо­ди­мост да се оси­гу­рят що-го­де по-доб­ри ус­ло­вия за рас­те­ни­я­та и се прев­ръ­ща в зе­лен оазис - мяс­то, къ­де­то да се до­кос­нем до при­ро­да­та, да по­ви­шим нас­т­ро­е­ни­е­то си, да се от­пус­нем от стре­си­ра­що­то ежед­не­вие. 

Пред­с­та­ве­те си как се­ди­те в удоб­но­то крес­ло и се лю­бу­ва­те на цве­тя­та си, до­ка­то на­вън дъж­дът чука по стък­ла­та или сне­жин­ки­те бав­но зат­руп­ват зе­мя­та. Зим­на­та гра­ди­на си из­во­ю­ва мяс­то не са­мо в до­ма, а и в офи­са, училищ­на­та сгра­да или дет­с­ка­та гра­ди­на, в тър­гов­с­кия цен­тър...

Из­г­раж­да­не­то на зим­на гра­ди­на, съ­от­вет­с­т­ва­ща на ес­те­тични­те изис­к­ва­ния и в съ­що­то вре­ме оси­гу­ря­ва­ща пъл­но­цен­но раз­ви­тие на рас­ти­тел­ност­та в нея, по­раж­да мно­жес­т­во въп­ро­си от ар­хи­тек­ту­рен, тех­но­ло­гичен и би­о­ло­гичен ха­рак­тер. Пре­ди всичко обаче тряб­ва да бъ­де по­тър­сен от­го­во­рът на въп­ро­са за из­ло­же­ни­е­то и ре­дом с то­ва за кон­с­т­рук­тив­но­то й съчета­ва­не с жи­лищ­на­та сгра­да и из­вън­жи­лищ­но­то прос­т­ран­с­т­во.

Ори­ен­та­ци­я­та

 Ако ре­ши­те да стро­и­те зим­на гра­ди­на, съ­об­ра­зе­те се с кли­ма­тични­те осо­бе­нос­ти на ра­йо­на, из­ло­же­ни­е­то на мяс­то­то, по­со­ка­та на пре­об­ла­да­ва­щи­те вет­ро­ве, сво­бод­но­то прос­т­ран­с­т­во и сян­ка­та, ко­я­то хвър­лят окол­ни­те пос­т­рой­ки. Слънчево­то гре­е­не е раз­лично на се­вер и на юг от Ста­ра пла­ни­на, в рав­ни­на­та и ви­со­ка­та пла­ни­на. И та­ка, как­во из­ло­же­ние да из­бе­рем?

Юг

Раз­по­ла­га­не­то на зим­на­та гра­ди­на из­ця­ло на юг се из­пол­з­ва един­с­т­ве­но в ра­йо­ни­те, ко­и­то са мал­ко об­ла­го­де­тел­с­т­ва­ни от слън­це­то. В топ­ли­те ра­йо­ни на Юж­на Бъл­га­рия се пре­по­ръчва пре­ди всичко ори­ен­ти­ра­не на юго­из­ток. То­ва ще поз­во­ли доб­ро ула­вя­не на ут­рин­ни­те лъчи и съ­щев­ре­мен­но пред­паз­ва­не от го­ле­ми­те лет­ни го­ре­щи­ни. На се­вер от Ста­ра пла­ни­на за пред­почита­не е юго­за­пад­на­та ори­ен­та­ция, за­що­то тя пред­ла­га до­бър енер­ги­ен ефект. Де­нем през про­лет­та и есен­та зим­на­та гра­ди­на ще се за­топ­ля бла­го­да­ре­ние на слънчево­то гре­е­не и ще аку­му­ли­ра топ­лин­на енер­гия. За да се из­пол­з­ва ак­тив­но ос­тък­ле­но­то прос­т­ран­с­т­во през ля­то­то и да не се прег­ря­ват рас­те­ни­я­та, ще тряб­ва да се пред­ви­ди ефи­кас­на за­щи­та от слънчеви­те лъчи. То­ва мо­гат да са вън­ш­ни що­ри, плът­на рас­ти­тел­ност, фор­ми­ра­ща ек­ран, и т.н., без да се заб­ра­вя ак­тив­на вен­ти­ла­ция.

Из­ток

То­ва е най-доб­ро­то въз­мож­но раз­по­ла­га­не на зим­на гра­ди­на, ко­я­то ще се из­пол­з­ва ак­тив­но през ля­то­то. Та­ка ще мо­жем да се въз­пол­з­ва­ме от пър­ви­те сут­реш­ни лъчи, без да под­ла­га­ме рас­те­ни­я­та на пар­ни­ко­вия ефект, ни­то да ги мъчим с прег­ря­ва­не през де­ня. През зи­ма­та обаче слън­це­то не про­ник­ва и не заг­ря­ва дос­та­тъчно прос­т­ран­с­т­во­то, а вет­ро­ве­те ох­лаж­дат ос­тък­ле­ни­те сте­ни. При та­ко­ва из­ло­же­ние се изис­к­ва се­ри­оз­на топ­ло­и­зо­ла­ция, а отоп­ле­ни­е­то ще фун­к­ци­о­ни­ра го­ля­ма част от го­ди­на­та.

(снимка)

За­пад

За­пад­но­то из­ло­же­ние под­хож­да на зим­на гра­ди­на, в ко­я­то смя­та­ме да пре­кар­ва­ме края на де­ня, ко­га­то се при­бе­рем от ра­бо­та.

То е иде­ал­но за меж­дин­ни­те се­зо­ни - про­лет и есен. То­га­ва та­зи ори­ен­та­ция пред­паз­ва доб­ре от ло­шо­то вре­ме, но през ля­то­то има опас­ност от прег­ря­ва­не. Тряб­ва да пред­ви­ди­те го­ле­ми от­ва­ря­щи се пло­щи за оси­гу­ря­ва­не на вен­ти­ла­ция и об­мя­на на въз­ду­ха (аера­ция).

Се­вер

Се­вер­на­та ори­ен­та­ция оси­гу­ря­ва рав­но­мер­на и пос­то­ян­на свет­ли­на­ без ефек­та на кон­т­рас­ти и сен­ки. Тя е пред­почита­на за нап­ра­ва на ху­до­жес­т­ве­ни ате­ли­е­та. При та­зи ори­ен­та­ция е пре­дим­с­т­во, ко­га­то зим­на­та гра­ди­на има стък­лен пок­рив. Не­дос­та­тък на то­ва раз­по­ло­же­ние е сла­би­ят дос­тъп на слънчева топ­ли­на, ко­е­то на­ла­га до­пъл­ни­тел­но за­топ­ля­не на прос­т­ран­с­т­во­то.

Са­мос­то­я­тел­на или част от сгра­да­та

Зим­на­та гра­ди­на пред­с­тав­ля­ва стък­ле­на стая, ко­я­то мо­же да бъ­де из­г­ра­де­на ка­то са­мос­то­я­тел­на пос­т­рой­ка в гра­ди­на­та или да е свър­за­на със сгра­да­та. Свър­з­ва­не­то на ос­тък­ле­но­то прос­т­ран­с­т­во с жи­лищ­на­та сгра­да пос­та­вя въп­ро­са за не­го­во­то кон­с­т­рук­тив­но и фун­к­ци­о­нал­но ре­ше­ние, съг­ла­су­ва­не­то му с ар­хи­тек­тур­ния стил на къ­ща­та, топ­лин­ни­те при­хо­ди и за­гу­би. Най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те случаи на "ко­о­пе­ри­ра­не" на къ­ща и зим­на гра­ди­на са след­ни­те, без да са един­с­т­ве­ни­те:

Стра­нично доп­ряна

Зим­на­та гра­ди­на се до­пи­ра до ед­на от сте­ни­те на фа­са­да­та и се раз­личава на­пъл­но от съ­щес­т­ву­ва­ща­та кон­с­т­рук­ция. То­ва е най-чес­то сре­ща­но­то раз­по­ла­га­не, ко­е­то мо­же лес­но да се ре­а­ли­зи­ра или пре­об­ра­зи, ако пре­це­ни­те, че про­пор­ци­и­те, сти­лът или ма­те­ри­а­ли­те не са под­хо­дя­щи.

Ъг­ло­во раз­по­ла­га­не

Та­ко­ва раз­по­ла­га­не на зим­на­та гра­ди­на пок­ри­ва вън­шен или вът­ре­шен ъгъл от сгра­да­та. То е мно­го по-фун­к­ци­о­нал­но от стра­нично­то до­пи­ра­не, що се от­на­ся до тер­мичния об­мен с къ­ща­та, за­що­то оран­же­ри­я­та и къ­ща­та имат две об­щи сте­ни.

Вгра­де­на в постройката

Та­ко­ва раз­по­ло­же­ние е въз­мож­но са­мо ко­га­то зим­на­та гра­ди­на се из­г­раж­да за­ед­но с къ­ща­та. Тя е раз­по­ло­же­на из­ця­ло в очер­та­ни­я­та на сгра­да­та - вгра­де­на в ня­коя от стра­нични­те сте­ни или в цен­тъ­ра на обе­ма. От тер­мична глед­на точка то­ва е най-ико­но­мична­та фор­му­ла, ка­то се има пред­вид, че зим­на­та гра­ди­на е ог­ра­де­на от три или чети­ри стра­ни със сте­ни. Слънчеви­те лъчи вли­зат един­с­т­ве­но от чет­вър­та­та сте­на и от ос­тък­ле­ния пок­рив. В пос­лед­ния случай зим­на­та гра­ди­на при­е­ма очер­та­ни­я­та на кла­де­нец от свет­ли­на, съ­щев­ре­мен­но на­ма­ля­вай­ки за­гу­би­те на топ­ли­на и нуж­да­та от изо­ла­ци­он­ни ма­те­ри­а­ли.

 По­лув­г­ра­де­на

Об­рат­но на вгра­де­на­та зим­на гра­ди­на, ко­я­то се опи­ра до вън­ш­на­та сте­на, то­зи ва­ри­ант из­ли­за на­вън от фа­са­да­та и поз­во­ля­ва да се уве­личи зри­тел­но­то по­ле, ко­га­то сте вът­ре. Не­ин не­дос­та­тък са енер­гий­ни­те за­гу­би - те са значител­но по-го­ле­ми, от­кол­ко­то при вгра­де­на­та.

Са­мос­то­ятел­на

Най-го­ле­ми за­гу­би на топ­ли­на има, ко­га­то зим­на­та гра­ди­на е ре­ше­на ка­то са­мос­то­я­тел­на сгра­да. В то­зи случай е доб­ре да из­г­ра­ди­те око­ло нея щит от рас­те­ния, ко­и­то да пред­паз­ват от вет­ро­ве­те и от прег­ря­ва­не. Ос­вен сред гра­ди­на­та, ос­тък­ле­но­то прос­т­ран­с­т­во мо­же да е раз­по­ло­же­но на пок­ри­ва на сгра­да­та. То­ва е пер­с­пек­тив­но нап­рав­ле­ние, осо­бе­но в го­ле­ми­те гра­до­ве, къ­де­то сво­бод­ни­те пло­щи са ог­ра­ничени. При то­ва ре­ше­ние вие ще съз­да­де­те до­пъл­ни­тел­на пред­паз­на "шап­ка" на пок­ри­ва на сгра­да­та, а ес­те­тична­та свет­лоп­роз­рачна кон­с­т­рук­ция ще доп­ри­не­се за раз­но­об­ра­зя­ва­не на ар­хи­тек­ту­ра­та.

(снимка)

Ефек­тът на оран­же­ри­ята

Из­пол­з­ва­не­то на слънчева­та енер­гия е най-мо­дер­но­то нап­рав­ле­ние при енер­го­е­фек­тив­на­та ар­хи­тек­ту­ра. Осо­бе­но пер­с­пек­тив­ни са зим­ни­те гра­ди­ни или т. нар оран­же­рии. Аку­му­ли­ра­не­то на топ­ли­на в ос­тък­ле­ни­те по­ме­ще­ния се ос­но­ва­ва на свойс­т­во­то на стък­ло­то да про­пус­ка къ­со­въл­но­ви­те слънчеви лъчи и да спи­ра лъчите в ин­ф­рачер­ве­ния спек­тър. Та­ка въз­ду­хът в по­ме­ще­ни­е­то се наг­ря­ва и ко­га­то дос­тиг­не оп­ре­де­ле­на тем­пе­ра­ту­ра, чрез кон­век­ция про­ник­ва в къ­ща­та и за­топ­ля ста­и­те. Ин­те­рес­но­то е, че ос­тък­ле­но­то прос­т­ран­с­т­во аку­му­ли­ра не са­мо пре­ки­те слънчеви­те лъчи, но и раз­се­я­ни­те от об­лачно­то не­бе. Ако ис­ка­ме да из­пол­з­ва­ме зим­на­та гра­ди­на за аку­му­ли­ра­не на топ­ли­на, най-бла­гоп­ри­ят­но­то раз­по­ло­же­ние на стък­ла­та е пер­пен­ди­ку­ляр­но на по­со­ка­та на па­да­не на слънчеви­те лъчи през зи­ма­та. Обик­но­ве­но то­ва е юж­на­та ори­ен­та­ция.

Пар­ни­ко­ви­ят ефект

Ос­вен пре­дим­с­т­ва, зим­на­та гра­ди­на ка­то "слънчева сис­те­ма" има и сво­и­те не­дос­та­тъ­ци. През ля­то­то въз­ду­хът в нея се прег­ря­ва и тем­пе­ра­ту­ра­та мо­же да над­х­вър­ли да­леч гра­ни­ци­те на ком­фор­та как­то за рас­те­ни­я­та, та­ка и за хо­ра­та. Не­об­хо­ди­мо е да се пред­ви­ди на­деж­д­на топ­ло­и­зо­ла­ция и за­щи­та от из­лиш­на­та слънчева свет­ли­на. Ос­тък­ля­ва­ни­я­та се зак­ри­ват с жа­лу­зи, що­ри, на­ве­си. Мо­дер­но ре­ше­ние е из­пол­з­ва­не­то на свет­лоп­роз­рачна топ­ло­и­зо­ла­ция. Ак­тив­ни­ят въз­ду­хо­об­мен - от­ва­ря­не на про­зор­ци и про­вет­ря­ва­не, съ­що спо­ма­га за на­ма­ля­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та. Пре­по­ръчва се ед­на чет­върт от об­що­то ос­тък­ля­ва­не да се от­ва­ря, ка­то от то­ва ко­личес­т­во две тре­ти да са пок­рив­ни про­зор­ци, а ед­на тре­та - вер­ти­кал­ни. Има въз­мож­ност от­ва­ря­не­то и зат­ва­ря­не­то на про­зор­ци­те да се ре­гу­ли­ра с ав­то­ма­ти­ка, ко­я­то да под­дър­жа за­да­де­на тем­пе­ра­ту­ра и влаж­ност.

(снимка)