Начало › Растения › Любимци › › Магия обагря листата на киселия трън

Магия обагря листата на киселия трън

13.05.2017 | Коментари (0)
Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.

Киселият трън е както студоустойчив, така и сухо устойчив. Не понася обаче фабричния дим. Важно условие за него е да  бъде далеч от житни посеви, защото е преносител на житната ръжда. Обича светлината, но расте и на сянка.

Засейте веднага след обиране на плодовете

Най-популярен от берберисите с опадливи листа е B. vulgaris - обикновения кисел трън. Негова родина е Средна и Южна Европа. На височина достига 1,5-2 м. Листата му са обратно яйцевидни по края и последователни остро назъбени. Преди да опадат късно през есента  добиват жълто-червена окраска. Плодовете, които зреят през септември и октомври. Запазват се понякога и през зимата на храстите. Берат се през ноември. Изчистени от месестата част веднага се засяват на места с плитка почва.

Тунбергии проявява най-много капризи

Друг вид с голяма декоративна стойност е B. Thunbergii. Идва от Япония и Китай. Листата му опадват. Той е най-влаголюбив между останалите видове. Устойчив е и на фабричния дим и затова е предпочитан. Последователно наредените му по-дребни листа на дъговидните клони през есента се обагрят в пурпурночервено. Тунбергията цъфти през април за 2-3 седмици.

От червени се превръщат в зелени

От киселите тръни с неопадващи листа най-популярен е B. macrophylla. Произхожда от Хималаите. Неговите листа на лицевата страна са лъскави и тъмнозелени, а на обратната - светлозелени. Жълтите му цветове са събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са черни ягоди с по едно семе.

Много красив, вечнозелен кисел трън е B. juliana. Негова родина е Китай. У нас се среща по-рядко. Ако зимата е с по-ниски температури листата добиват червена окраска, но напролет пак възвръщат зеления си цвят. (снимка)

13.05.2017, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.