Ако искате да си отгледате билката в градината, може да я засеете и преди да настъпят големите студове. Тя е сухоустойчиво и светлолюбиво растение. Вероятно сте я виждали край оградите, пътищата, най-вече в Южна България. За медицински цели се използват семената. Те съдържат етерични масла, флавони, слузни вещества, смоли, тлъсто масло, силибин, получен от силимарин - лековитата част от билката.

Билката не е много взискателна към почвата, но предпочита богатите черноземи. С есенната обработка преди дълбоката оран се тори със суперфосфат. Най-добре е да се засее септември-октомври, но може и предзимно, както и рано напролет. Засява се на редове - 70 см между тях, семената се пускат на 1-2 см дълбочина. За 100 кв. м са нужни около 100 г семена. След сеитбата мястото се валира.

През вегетацията почвата трябва да се поддържа рохкава и чиста от плевели. Първата обработка се прави след като растенията очертаят редовете. Прореждат се на 30-40 см в редовете и се подхранват с амониева селитра. До края на вегетацията растенията се подхранват два пъти. За 10 кв.м са необходими 200-250 г амониева селитра. През лятото се правят още няколко обработки, ако се появят плевели.

Семената се берат през септември-октомври, когато са добре узрели. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е с черен цвят, без миризма и с нагарчащ вкус. Белият трън е лекарствено растение, което действа жлъчегонно, противовъзпалително и болкоуспокоително. Употребява се при възпаление на черния дроб, жлъчката и далака, при хемороиди, главоболие, мигрена, задух, безсъние. А също и за повишаване на потентността. (снимка)