Родината на каперсите (Capperis spinosa L.) е Азия, но ги ценят по целия свят не само като подправка, но и като лекарство. Недоразвитите цветни пъпки на този малък храст са използвани от хората още от древни времена. Събират се през цялото лято. Най-ценни са малките, кръгли и твърди пъпки. Каперсите се измиват, изсушават се на слънце и се консервират със сол, саламура или в сол, разтворена в растително масло. Имат мирис, подобен на синаповия, и лютив, малко остър вкус. Добре се съчетават със студени закуски, туршии и ястия от месо и риба. Често ги добавят в различни сосове, включително в майонеза. Във Великобритания горещ сос с каперси се поднася с овнешко, но са възможни и по-пикантни вариации, например с риба.

Каперсите се използват като средство, намаляващо кръвното налягане, като противомикробно и противоалергично средство. Но те не бива да се ядат в големи количества, защото могат да причинят замайване и метеоризъм. Кората на каперсите се използва за промиване на рани. За целта се приготвя настойка, като 2 ч.л. смляна суха кора от корените се заливат с 250 мл вода, врят 15 минути на слаб огън, оставят се да изстинат и се отцеждат. Смята се, че тази настойка помага и при зъбобол. Каперсите са богати на рутин и витамин С, полифеноли, гликозидно свързано етерично масло, сапонини, алкалоиди (капарндин) и др.

Интересно е, че каперсите могат да се заменят от латинката. Съвременната наука потвърждава качествата на това растение - то е богато на йод, фосфор, калий, витамини С, В1, В2, каротин. Тя съдържа и растителни антибиотици, което прави полезна салатата от нея при простуди и грип. Освен това повишава имунитета. Неслучайно от векове в манастирите монасите са добавяли в салатите листата, стеблата и цветовете на това растение. 

  (снимка)