Мал­ци­на са хо­ра­та у нас, ко­и­то поз­нават вку­са му, а още по-мал­ко са лю­би­те­ли­те, ко­и­то го от­г­леждат. Но кой­то го е вку­сил, не може да не е оце­нил ви­со­ко вку­со­ви­те му дос­тойн­с­т­ва, а кой­то вед­нъж го  е от­г­ле­дал, ще приз­нае, че не ни­как труд­но. В гра­ди­ни­те по све­та кул­тур­ни­те ви­до­ве фи­за­лис за­е­мат значите­лен дял и площ­та им се уве­личава. То­ва се дъл­жи на на­рас­т­ва­щия ин­те­рес как­то в стра­ни­те от Се­вер­на и Юж­на Аме­ри­ка, та­ка и в Ев­ро­па. И у нас все­ки мо­же да от­г­ле­да в дво­ра си то­зи зе­ленчуков вид, още повече че не е труд­но да се на­мерят се­ме­на. Раз­би­ра се, за ус­пеш­но­то от­г­леж­да­не са не­об­хо­ди­ми ня­кои поз­на­ния.

(снимка)

На­ши­ят кли­мат доб­ре му по­на­ся

 По сво­и­те изис­к­ва­ния към окол­на­та сре­да фи­за­ли­сът дос­та при­лича на доб­ре поз­на­тия ни до­мат. Впрочем, и две­те  рас­те­ния про­из­хож­дат от един ра­йон на све­та. Фи­за­ли­сът е свет­ло­лю­би­во рас­те­ние, по­доб­но на до­ма­та. Вяр­но е, че по­на­ся из­вес­т­но за­сенчва­не, но най-пъл­но раз­ви­ва вку­со­ви­те си качес­т­ва на доб­ре ог­ря­ва­ни от слън­це­то мес­та. И по от­но­ше­ние на тем­пе­ра­ту­ра­та ня­ма мно­го по-раз­лични изис­к­ва­ния и мо­же да се от­г­леж­да на от­к­ри­то от пос­лед­ни­те про­лет­ни до пър­ви­те есен­ни сла­ни. Оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра за не­го е меж­ду 25 и 30 гра­ду­са.

Се­ме­на­та по­ник­ват при тем­пе­ра­ту­ра, близ­ка до 20 гра­ду­са, по-бав­но и по-бър­зо при по-ви­со­ка. Мла­ди­те рас­те­ния за­ги­ват при ну­ла гра­ду­са, но спе­ци­ал­но мек­си­кан­с­ки­ят фи­за­лис по­на­ся крат­ки зас­ту­дя­ва­ния и до ми­нус 1-2 гра­ду­са. По от­но­ше­ние на почва­та про­я­вя­ва дос­та го­ляма прис­по­со­би­мост. Доб­ре се чув­с­т­ва на раз­лични­те ти­по­ве почви с ки­се­ла до ал­кал­на ре­ак­ция, но за пред­почита­не е ле­ко ки­се­ла­та до не­ут­рал­на­та. Не са под­хо­дя­щи заб­ла­те­ни­те и мно­го бо­га­ти­те на азот почви. На по-бо­га­ти­те да­ва по-ви­со­ки до­би­ви, но за­до­во­ли­тел­ни са и на бед­ни­те, пе­съчли­ви и чакъ­лес­ти, къ­де­то пло­до­ве­те ста­ват по-за­хар­ни и по-при­ят­ни на вкус.

(снимка)

От гле­ди­ще на бо­та­ничес­ка­та сис­те­ма­ти­ка Фи­за­лис (Physalis) е бо­та­ничес­ки род от се­мейс­т­во Кар­то­фо­ви (Solanaceae), из­вес­т­но още и ка­то Ба­ра­бой­ни. На на­у­ка­та са из­вес­т­ни око­ло 75 ви­да фи­за­лис, по­вечето от ко­и­то рас­тат в ди­во със­то­я­ние, без сто­пан­с­ко значение, пре­дим­но в Аме­ри­ка и по мал­ко в Азия и Ев­ро­па. Има и ви­до­ве (Ph. Alkekengi, Ph. Franchettii  и др.), ко­и­то се от­г­леж­дат ка­то де­ко­ра­тив­ни рас­те­ния. Пло­до­ве­те на ня­кол­ко ви­да мо­же да се из­пол­з­ват за хра­на, но сто­пан­с­ко значение имат пре­дим­но:

Пе­ру­ан­с­ки­ фи­за­лис (Physalis peruviana) - мощ­но, доб­ре об­лис­те­но рас­те­ние с дреб­ни (6-12 г) пло­до­ве, но мно­го вкус­ни и с пре­въз­хо­ден аро­мат. Из­пол­з­ват се в пряс­но със­то­я­ние, пре­ра­бо­те­ни или ка­то из­су­ше­ни.

Мек­си­кан­с­ки фи­за­лис (Physalis aeguata). - раз­ви­ва мощ­но по­лус­то­я­що стъб­ло със зе­ле­ни до тъм­но­зе­ле­ни лис­та, а пло­до­ве­те са ед­ри и дос­ти­гат до 80 г в за­ви­си­мост от сор­та и ус­ло­ви­я­та на от­г­леж­да­не. Ха­рак­тер­на за не­го е по-доб­ра­та сту­до­ус­тойчивост  - до ми­нус 2 гра­ду­са.

Яго­дов фи­за­лис (Physalis pubescens) - мощ­но и доб­ре об­лис­те­но рас­те­ние с дреб­ни (5-10 г), но вкус­ни и с аро­мат на яго­да пло­до­ве.

Ха­рак­тер­но за пло­до­ве­те на кул­тур­ни­те ви­до­ве и сор­то­ве фи­за­лис е, че са об­ви­ти в ме­ху­ро­по­доб­но об­ра­зу­ва­ние, на­ричано чаш­ка, а по­ня­ко­га и ме­хун­ка.

 Раз­са­дът ста­ва на топ­ло и свет­ло

(снимка)

Фи­за­ли­сът мо­же да се за­сее нап­ра­во на же­ла­но­то мяс­то през про­лет­та, ко­га­то почва­та е топ­ла. Ка­то се има  пред­вид обаче, че цъф­ти и раж­да до пър­ви сла­ни, за пред­почита­не е да се от­г­ле­да пред­ва­ри­тел­но раз­сад. Та­ка пе­ри­о­дът на пло­до­да­ва­не се удъл­жа­ва. Се­ме­на­та за

про­из­вод­с­т­во на раз­сад се за­ся­ват око­ло 60 дни пре­ди обичай­но­то вре­ме за об­ра­зу­ва­не на пос­лед­ни­те про­лет­ни сла­ни, т. е. ко­га­то се за­ся­ват и до­ма­ти­те. Те ник­нат за око­ло 1-2 сед­ми­ци и през то­ва вре­ме тряб­ва да се под­дър­жа тем­пе­ра­ту­ра око­ло 20-25 гра­ду­са. Мно­го е важ­но да се оси­гу­ри обил­но ос­вет­ле­ние на мла­ди­те рас­те­ния, за да не пре­рас­нат. Ка­то се имат пред­вид го­ле­ми­те раз­с­то­я­ния, на ко­и­то ще се за­саж­дат рас­те­ни­я­та, за 10-20 кв. мет­ра, на ко­и­то въз­на­ме­ря­ва­те да от­г­ле­да­те фи­за­ли­са, са ви не­об­хо­ди­ми ня­кол­ко се­ме­на (се­ит­бе­на­та нор­ма за 100 кв. мет­ра е око­ло 0,7 г).

 В от­г­леж­да­не­то ня­ма ни­що осо­бе­но

(снимка)

Раз­са­дът се за­саж­да на от­к­ри­то, ко­га­то е пре­ми­на­ла опас­ност­та от къс­ни про­лет­ни сла­ни и почва­та се е за­топ­ли­ла трай­но до 12-13 гра­ду­са. Пре­по­ръчват се раз­с­то­я­ния на за­саж­да­не 1,2 на 0,8 м, но в дво­ра, как­то и на по-бед­ни­те почви, мо­же да са значител­но по-мал­ки - 80 на 80, 70 на 70, до­ри и 70 на 50 сан­ти­мет­ра. Мно­го е важ­но рас­те­ни­я­та да се за­саж­дат на за­щи­те­но от вет­ро­ве мяс­то, за да се из­бег­не чупе­не­то на кло­ни. Ка­то из­п­ра­ве­но рас­тя­що рас­те­ние фи­за­ли­сът не се нуж­дае от опор­ни ко­ло­ве, ха­рак­тер­ни за ви­со­ко­ рас­тя­щи­те до­ма­ти, но упот­ре­ба­та им не е за пре­неб­рег­ва­не

в по-вет­ро­ви­ти­те мес­та.  Иначе ос­та­на­ли­те гри­жи са как­то за всички зе­ленчуци - раз­рох­к­ва­не на почва­та, пле­ве­не, по­ли­ва­не. Важ­но е да се под­дър­жа пос­то­ян­но уме­ре­на влаж­ност на почва­та, за­що­то по­лив­ки­те, как­то и дъж­до­ве­те след за­су­ша­ва­не, причиня­ват на­пук­ва­не на пло­до­ве­те. С под­х­ран­ва­не­то тряб­ва мно­го да се вни­ма­ва. Под­х­ран­ва­не­то с азот­ни то­ро­ве (амо­ни­е­ва се­лит­ра) мо­же да причини буй­но раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та, но то­га­ва те не да­ват пло­до­ве.  Под­х­ран­ва­не­то с ка­лий в начало­то на цъф­те­жа и по­я­ва­та на пър­ви­те зав­ръ­зи се от­ра­зя­ва доб­ре как­то на до­би­ва, та­ка и на качес­т­во­то на пло­до­ве­те.

 Пло­до­ве­те на фи­за­ли­са са бо­га­ти на цен­ни за човеш­кия ор­га­ни­зъм ве­щес­т­ва и по све­та го упот­ре­бя­ват в пряс­но със­то­я­ние ка­то де­сер­тен плод, в пло­до­ви са­ла­ти, кок­тей­ли или пре­ра­бо­тен под фор­ма­та на со­со­ве, в кон­фи­тю­ри, ком­по­ти, ли­кьо­ри и раз­лични дру­ги на­пит­ки. Це­ни­те­ли­те оп­ре­де­лят вку­са на пло­до­ве­те и на про­дук­ти­те от тях ка­то из­вън­ред­но до­бър. Ин­те­рес­но е и то­ва, че при нап­ра­ва­та на кон­фи­тю­ри не се на­ла­га упот­ре­ба­та на пек­тин, тъй ка­то съ­дър­жа­ни­е­то му в пло­до­ве­те е дос­та ви­со­ко. Впрочем, как­то пе­ру­ан­с­ки­ят, та­ка и мек­си­кан­с­ки­ят фи­за­лис се от­личават с бла­гоп­ри­ят­но­то за човеш­кия ор­га­ни­зъм съ­дър­жа­ние на въг­ле­хид­ра­ти, бел­тъчини, ор­га­нични ки­се­ли­ни (пре­дим­но ли­мо­но­ва), ви­та­ми­ни (пре­дим­но ви­та­мин С, В ком­п­лекс и ка­ро­тин), кал­ци­е­ви, маг­не­зи­е­ви, в осо­бе­но го­ле­ми ко­личес­т­ва фос­фор­ни, а съ­що и дру­ги ми­не­рал­ни со­ли. В пряс­но със­то­я­ние пло­до­ве­те имат мно­го ин­те­ре­сен вкус - лек слад­ко-ки­сел, сла­бо тръпчив, ос­ве­жа­ващ, прид­ру­жен от при­я­тен аро­мат, кой­то преда­ват на про­дук­ти­те, по­лучени от тях.

Осо­бе­нос­ти­те са в бра­не­то

 То е най-тру­до­ем­ко­то и за­то­ва про­миш­ле­но­то про­из­вод­с­т­во се раз­ви­ва пре­дим­но в стра­ни с по­вече и по-ев­ти­на ра­бот­на ръ­ка. Фи­за­ли­сът цъф­ти и за­връз­ва пло­до­ве  през ця­ло­то ля­то до пър­ви­те сла­ни през есен­та. Вър­ху рас­те­ни­е­то има ед­нов­ре­мен­но пло­до­ве, цвет­ни пъп­ки и цве­то­ве. Уз­ря­ва­не­то на пло­до­ве­те се поз­на­ва по прос­вет­ля­ва­не­то и за­съх­ва­не­то на чаш­ки­те. Бе­рат се пло­до­ве­те без чаш­ки­те. Ако се бе­рат с тях и ос­та­нат вът­ре из­вес­т­но вре­ме, при­до­би­ват горчив вкус. То­ва се дъл­жи на пре­ми­на­лия от чаш­ка­та в пло­да глю­ко­зид фи­за­лин. Уз­ре­ли­те пло­до­ве и част от не­доз­ре­ли­те окап­ват на зе­мя­та. Те тряб­ва да се съ­би­рат в су­хо вре­ме след вди­га­не­то на ро­са­та. Не­доз­ре­ли­те се ос­та­вят да до­уз­ре­ят. То­ва мо­же  да ста­не в су­хо по­ме­ще­ние при тем­пе­ра­ту­ра 20-30 гра­ду­са. Не­уз­ре­ли­те пло­до­ве мо­же и да се съх­ра­ня­ват дъл­го вре­ме, до­ри до про­лет­та, при тем­пе­ра­ту­ра 1-4 гра­ду­са.

(снимка)

Лечеб­но сред­с­т­во

 Ме­ди­ци­на­та е ус­та­но­ви­ла ре­ди­ца про­фи­лак­тични и лечеб­ни дейс­т­вия на фи­за­ли­са. Ан­ти­сеп­тични­те свойс­т­ва на пло­до­ве­те са ши­ро­ко приз­на­ти и чес­то се пре­по­ръчват при въз­па­ле­ние на ди­ха­тел­ни­те ор­га­ни. Пло­до­ве­те, как­то и чай от лис­та­та, се из­пол­з­ват от ас­т­ма­тично бол­ни. Смя­та се, че пло­до­ве­те под­по­ма­гат прочис­т­ва­не­то на кръв­та и от­де­ля­не­то на ал­бу­ми­на от бъб­ре­ци­те. Чес­та­та им кон­су­ма­ция пред­паз­ва хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма от раз­ви­ти­е­то на вът­реш­ни па­ра­зи­ти, а съ­дър­жа­щи­те се в тях фла­во­ни­ди дейс­т­ват ус­по­ко­я­ва­що.

(снимка)