Малцина са хората у нас, които познават вкуса му, а още по-малко са любителите, които го отглеждат. Но който го е вкусил, не може да не е оценил високо вкусовите му достойнства, а който веднъж го е отгледал, ще признае, че не никак трудно. В градините по света културните видове физалис заемат значителен дял и площта им се увеличава. Това се дължи на нарастващия интерес както в страните от Северна и Южна Америка, така и в Европа. И у нас всеки може да отгледа в двора си този зеленчуков вид, още повече че не е трудно да се намерят семена. Разбира се, за успешното отглеждане са необходими някои познания.
Нашият климат добре му понася
По своите изисквания към околната среда физалисът доста прилича на добре познатия ни домат. Впрочем, и двете растения произхождат от един район на света. Физалисът е светлолюбиво растение, подобно на домата. Вярно е, че понася известно засенчване, но най-пълно развива вкусовите си качества на добре огрявани от слънцето места. И по отношение на температурата няма много по-различни изисквания и може да се отглежда на открито от последните пролетни до първите есенни слани. Оптималната температура за него е между 25 и 30 градуса.
Семената поникват при температура, близка до 20 градуса, по-бавно и по-бързо при по-висока. Младите растения загиват при нула градуса, но специално мексиканският физалис понася кратки застудявания и до минус 1-2 градуса. По отношение на почвата проявява доста голяма приспособимост. Добре се чувства на различните типове почви с кисела до алкална реакция, но за предпочитане е леко киселата до неутралната. Не са подходящи заблатените и много богатите на азот почви. На по-богатите дава по-високи добиви, но задоволителни са и на бедните, песъчливи и чакълести, където плодовете стават по-захарни и по-приятни на вкус.
От гледище на ботаническата систематика Физалис (Physalis) е ботанически род от семейство Картофови (Solanaceae), известно още и като Барабойни. На науката са известни около 75 вида физалис, повечето от които растат в диво състояние, без стопанско значение, предимно в Америка и по малко в Азия и Европа. Има и видове (Ph. Alkekengi, Ph. Franchettii и др.), които се отглеждат като декоративни растения. Плодовете на няколко вида може да се използват за храна, но стопанско значение имат предимно:
Перуански физалис (Physalis peruviana) - мощно, добре облистено растение с дребни (6-12 г) плодове, но много вкусни и с превъзходен аромат. Използват се в прясно състояние, преработени или като изсушени.
Мексикански физалис (Physalis aeguata). - развива мощно полустоящо стъбло със зелени до тъмнозелени листа, а плодовете са едри и достигат до 80 г в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Характерна за него е по-добрата студоустойчивост - до минус 2 градуса.
Ягодов физалис (Physalis pubescens) - мощно и добре облистено растение с дребни (5-10 г), но вкусни и с аромат на ягода плодове.
Характерно за плодовете на културните видове и сортове физалис е, че са обвити в мехуроподобно образувание, наричано чашка, а понякога и мехунка.
Разсадът става на топло и светло
Физалисът може да се засее направо на желаното място през пролетта, когато почвата е топла. Като се има предвид обаче, че цъфти и ражда до първи слани, за предпочитане е да се отгледа предварително разсад. Така периодът на плододаване се удължава. Семената за
производство на разсад се засяват около 60 дни преди обичайното време за образуване на последните пролетни слани, т. е. когато се засяват и доматите. Те никнат за около 1-2 седмици и през това време трябва да се поддържа температура около 20-25 градуса. Много е важно да се осигури обилно осветление на младите растения, за да не прераснат. Като се имат предвид големите разстояния, на които ще се засаждат растенията, за 10-20 кв. метра, на които възнамерявате да отгледате физалиса, са ви необходими няколко семена (сеитбената норма за 100 кв. метра е около 0,7 г).
В отглеждането няма нищо особено
Разсадът се засажда на открито, когато е преминала опасността от късни пролетни слани и почвата се е затоплила трайно до 12-13 градуса. Препоръчват се разстояния на засаждане 1,2 на 0,8 м, но в двора, както и на по-бедните почви, може да са значително по-малки - 80 на 80, 70 на 70, дори и 70 на 50 сантиметра. Много е важно растенията да се засаждат на защитено от ветрове място, за да се избегне чупенето на клони. Като изправено растящо растение физалисът не се нуждае от опорни колове, характерни за високо растящите домати, но употребата им не е за пренебрегване
в по-ветровитите места. Иначе останалите грижи са както за всички зеленчуци - разрохкване на почвата, плевене, поливане. Важно е да се поддържа постоянно умерена влажност на почвата, защото поливките, както и дъждовете след засушаване, причиняват напукване на плодовете. С подхранването трябва много да се внимава. Подхранването с азотни торове (амониева селитра) може да причини буйно развитие на растенията, но тогава те не дават плодове. Подхранването с калий в началото на цъфтежа и появата на първите завръзи се отразява добре както на добива, така и на качеството на плодовете.
Плодовете на физалиса са богати на ценни за човешкия организъм вещества и по света го употребяват в прясно състояние като десертен плод, в плодови салати, коктейли или преработен под формата на сосове, в конфитюри, компоти, ликьори и различни други напитки. Ценителите определят вкуса на плодовете и на продуктите от тях като извънредно добър. Интересно е и това, че при направата на конфитюри не се налага употребата на пектин, тъй като съдържанието му в плодовете е доста високо. Впрочем, както перуанският, така и мексиканският физалис се отличават с благоприятното за човешкия организъм съдържание на въглехидрати, белтъчини, органични киселини (предимно лимонова), витамини (предимно витамин С, В комплекс и каротин), калциеви, магнезиеви, в особено големи количества фосфорни, а също и други минерални соли. В прясно състояние плодовете имат много интересен вкус - лек сладко-кисел, слабо тръпчив, освежаващ, придружен от приятен аромат, който предават на продуктите, получени от тях.
Особеностите са в брането
То е най-трудоемкото и затова промишленото производство се развива предимно в страни с повече и по-евтина работна ръка. Физалисът цъфти и завръзва плодове през цялото лято до първите слани през есента. Върху растението има едновременно плодове, цветни пъпки и цветове. Узряването на плодовете се познава по просветляването и засъхването на чашките. Берат се плодовете без чашките. Ако се берат с тях и останат вътре известно време, придобиват горчив вкус. Това се дължи на преминалия от чашката в плода глюкозид физалин. Узрелите плодове и част от недозрелите окапват на земята. Те трябва да се събират в сухо време след вдигането на росата. Недозрелите се оставят да доузреят. Това може да стане в сухо помещение при температура 20-30 градуса. Неузрелите плодове може и да се съхраняват дълго време, дори до пролетта, при температура 1-4 градуса.
Лечебно средство
Медицината е установила редица профилактични и лечебни действия на физалиса. Антисептичните свойства на плодовете са широко признати и често се препоръчват при възпаление на дихателните органи. Плодовете, както и чай от листата, се използват от астматично болни. Смята се, че плодовете подпомагат прочистването на кръвта и отделянето на албумина от бъбреците. Честата им консумация предпазва храносмилателната система от развитието на вътрешни паразити, а съдържащите се в тях флавониди действат успокояващо.
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите