Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Гроздобер

Гроздобер

31.08.2014 | Коментари (0)
От момента на прибиране на гроздето много зависи качеството на виното. Затова е задължително дни преди започване на гроздобера да се проверява натрупването на захарите. Вземат се средни проби на всеки 5-6 дни от отделни части на лозето, от различни главини и височина. Гроздето се смачква добре и сокът се прецежда през тензух. Налива се в стъклен цилиндър или във висока стъклена чаша. Спуснете захаромер в съда. Ако той се спусне внимателно, потъва в сока и когато изплува, по него са полепнали частици, които не му позволяват да се спре на действителното място. След няколко минути става отчитането. Погледът се изравнява с нивото на течността. Любителските захаромери работят при 20°С температура. Незначително отклонение не е фатално. Записват се данните и се сравняват с предишните. Би трябвало да има промяна в полза на новото определяне.

Ако е паднал дъжд, в лозето се влиза най-малко 1-2 дни по-късно. Така се възстановява първоначалната захарност, намалена от водата, попаднала в корените на главината. При слънчево време тя бързо се изпарява и се възвръща предишната захарност. Когато температурата е ниска, е желателно гроздето да се бере към обяд и да се преработи веднага. Така няма да има охлаждане, което може да забави алкохолната ферментация. При топло, слънчево време, набраното грозде в касетки и кошници се оставя за охлаждане през нощта и се преработва сутринта. Гроздето от смачканите проби се оставя да ферментира в отделен съд и по-късно ще послужи за засяване на мъстта. Използването на мая от селекционирани дрожди при домашни условия е трудно приложимо.

 Отделете сока внимателно от мъстта (снимка)

Важен момент за преработката на гроздето е отделянето на сока при белите вина или гроздовата каша за червените вина след ферментацията им. За тази цел е необходимо да се дренират кадусите или каците. Поставят се пред вътрешния отвор на канелата снопчета от добре измити лозови пръчки. Снопчетата могат да се поставят по цялата повърхност на съда и тогава отцеждането е по-пълно.

Другият начин е да се постави "лъжливо дъно" на височина 15-20 см от долната повърхност на съда. То се прави от летви, заковани на разстояние 1-2 см една от друга. Сокът изтича през отворите, а оттам през канелата, а над лъжливото дъно остават джибрите.
31.08.2014, ст. н. с. Николай СПИРОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.