Ентусиазмът по дивата природа и неправилността на неподправената природа е движещата сила за развиването на  тези градински стилове. Жаждата за пейзажни картини, пътувания, приключения,  научни знания може да бъде задоволена чрез градинските пейзажи. Живописните области ни възхищават. Целта е да се създаде парк  за наслада от изкуствено създаден образ на естествената природа. Този тип паркове не са създадени за домашно удоволствие, събирания или лов.Те са място за колекционирането на екзотични цветя от далечни страни. В най-живописните паркове са засадени екзотични растения и няма ясна линия между двата стила.

В края на 18 век адвокатите на живописния стил са критикували периферния стил, че е създаден, за да е „безинтересен", „окосен" и „неестествен". Стилът, който те харесват, е живописен в смисъл на „див и обрасъл". Като начало няколко собственика са проявили желание да се заобиколят техните сгради с градини в „неправилна" форма. Но в средата на 19 век много собственици на градини  превръщат горските равнини в „живописни композиции" от екзотични растения. Растения от Хималаите (напр. рододендрони и камелии) и растения от Северна Америка се оказват доста подходящи за дизайнерските намерения. Схемите показват живописния стил, реализиран с местни растения и градински стил, реализиран с екзотични растения. В този стил става модерно създаването на кръгли цветни гнезда. Осъзнава се възможността  цветята да изпъкнат и да бъдат разпознати като вид, а не да бъдат използвани за цветен фон. Примери за градини в живописен и градински стил са: Магнолия плантейшън, градината Роял ботаник в Единбург, градините Галауей, Шефийлд парк.

   (снимка)