Стилът носи името си от начина на организиране на алеите в него. Периферната пътека, която обикаля имението, може да бъде обходена на кон или с карета, за да се наслади човек на чувството бързо да преминеш по меката трева през деликатни възвишения и падинки. Паркът обикновено се използва за паша. За разлика от показното отношение към парковете по времето на барока, тук собствеността се използва по предназначение. В Европа писателите от епохата на Просвещението  между които Гьоте и Русо превъзнасят стила. Те виждат в него градината на Просвещението, утилитарната градина. Този тип градина се счита за по-„естествена", от всичко онова, което се е случвало до този момент. Посетителят трябва да погледне с образовано око, за да оцени качествата на периферния стил.  Класическите черти на този стил са поляни, които се простират надалеч,  кръгли туфи, лъкатушещо езеро, опасващ кръг от дървета и обиколен път, ограждащ градината. Това е стилът на онова, което е известно под името 'английска пейзажна градина'. Името лъкатушен стил се използва, за да привлече вниманието към свободно организираните цветни криволичещи лехи. При този стил градинските сгради се използват по-малко, а повече се използват криволичещите линии при планирането на горичките и водните пространства.

Примери за градини в периферен стил са: Хага роял парк, Парк де Монсо, Парк Жан Жак Русо. (снимка)