Време е да помислите за подготовка за сушене на плодовете. Те са много полезна храна, за която хората са знаели още от древността, но все пак всеки плод има своите особености. Сушеното грозде (стафиди) има голяма хранителна и диетична стойност. В него се съдържа голямо количество бор, калий, магнезий и манган. Ето защо през последното десетилетие в света се повиши значително търсенето и консумацията на безсеменното грозде и стафиди.

Сред разнообразието от гроздови продукти- гроздов сок, болсурджук, мъстеница, стафидите са най- луксозният. За тяхното получаване се изсушават специални сортове, предимно без семки. За предпочитане е районът къде се отглеждат да позволява гроздето да зрее през месец август. Ако сте решили да си правите стафиди у дома, е добре да се спрете на безсеменните сортове грозде като: Бяло дребно безсеме Султанина, Безсеменен хибрид V- 6, Безсеменен хибрид VІ-4, Русалка, Перлет, Ниш- миш Молдовским Фрайм ситулес, Русенско безсеме, Кралски рубии и др. Ако не разполагате с такова грозде, то за тази цел може да използвате сортове Болгар, Хамбурски мискет и др. За 1 кг. стафиди са необходими 3- 4 кг. грозде.

 Закачето гроздовете в лозето

  (снимка) Гроздето за стафиди се бере при пълната му зрялост. То трябва да бъде чисто, без петна от болести и механични наранявания. Бере се ръчно или с машини.

Има два начина за приготвяне на стафиди. Единият е без третиране със специално сушене, другият е чрез предварително потапяне във вряща луга.

Изрязват се узрели гроздове и се окачват на пръчките на главината. Така ще изсъхнат на слънце на самото грозде и после ще се приберат. Този начин е най- лесният. По- добър ефект има, ако гроздето се разстеля върху специални площадки в двора или на самото лозе. За целта гроздовете се накъсват на малки чепчици, или зърната се оронват и равномерно се разстилат върху брезент или дървени поставки за сушене. Желателно е да не се допуска плътно притискане. Ако сушите зърната на открито внимавайте, защото и лекият дъжд може да компроментира продукцията ви.

Сушенето продължава 2-3 седмици, като през 2- 3 дни зърната се обръщат, за да може процесът на просушаване да бъде равномерен. По време на сушенето трябва да се преглежда и да се отстраняват загнилите, плесенясалите и болни зърна. Готовността на стафидите се установява, когато при стискането им между пръстите не чувствате влажност.

На сянка

Най- добрите стафидите се получават при сушенето на сянка. Този начин може да се практикува в южните части на страната. Добитите чрез сушене бавно на сянка стафиди имат много хубав абаносов черен цвят, запазват еластичността си и имат най-силен аромат. Набраното за целта грозде се поставя в нишичка на етажерка под покрива на силно проветливи места. Отстрани има завеси от мушама, която се събира при добро време и разпъва при дъжд. Могат да се наредят на специални етажерки, като на всеки 30 см хоризонтално се опъват телове, образуващи етажи. По теловете се окачват гроздовете. По този начин зърната съхнат в продължение на 20 дни. След това се отделят от чепката и се опаковат.

 Потопете ги в луга

Друг по-бърз начин за домашното приготвяне на стафиди е след предварително третиране на гроздовите зърна с алкален разтвор или вряла вода. Целта е да се напука ципата, която пречи за бързото просушаване на плодовете. В меден казан се загрява вода, алкализира се с 6% разтвор на калиев карбонат, докато заври. Тогава гроздето се поставя във водата за 3- 4 секунди. От температурата восъчния слой на зърната се разтопява и ципата се напуква. След като оцедите гроздовете от разтвора, наредете ги върху брезент или дървени плоскости за сушене. По този начин гроздето съхне една седмица.

Стафидите трябва да имат типичната за сорта окраска, блясък и лъскавина.