Начало › Растения › Съветник › Цветя › › Ериките се обличат в бяло и розово

Ериките се обличат в бяло и розово

14.09.2009 | Коментари (0)
От вида Ерика са познати около 500 вида, като почти всички са украсни. Разпространен са в Средиземноморието, Алпите, Шотландия и дори в Северна Африка се срещат в огромни масиви. По време на цъфтежа те са приказни оазиси блестящи в различни тонове на розовото. Естествено, това прави растенията много подходящи за украса на паркове и градини.

Дървовидната  ерика (Erica arborea) е много ценен вид с произход от  Средиземноморието и Северна Африка. Расте силно, може да достигне над 2 м височина. Въпреки че е много ефектна, у нас във вътрешността на страната не намира приложение, тъй като не устоява на ниските температури през зимата. Червена ерика (E. carnea) е разпространена в Алпите и Апенините. Вечнозелен  храст с височина до 30 см и се разстила на широко до 60 см в диаметър. Листата са като иглички събрани в прешленчета. Те са много красиви и най-често са светлозелени, но биват и бронзовожълти. Цветовете са розово-червени и наподобяват мънички камбанки, яйцевидно удължени, и от отворчето им се подават тъмнокафяво-черни тичинки. Събрани са по три в пазвите на връхните листа в дълги съцветия, подобни на гроздове. От този вид има изключително оригинални сортове.

Червена ерика сорт Aurea e със златистожълти листа и розови цветове, а Alba е с бели. Carnea се отличава със сбитите си розови съцветия, които се появяват още през февруари. Сортът Winter Beauty е с тъмнорозови цветове с изобилен цъфтежът, а  Springwood е с бели цветове.  Vivelii се цени за карминените цветове и за листата, които са с червеникав оттенък.

E. cinerea е разпространена в Западна Европа. Растенията й са високи до 25 см и са устойчиви на неблагоприятните условия. От нея  много се търсят сортовете с бели цветове - Alba minor и  Pallida. Сорт Coccinea е с карминеночервени цветове, а Cevennes - лавандулово-сини.

 Грижите по тях (снимка)

За развитието си ериките изискват почвата да е добре дренирана и варовита. Мястото да е слънчево. Най-често ериките се размножават чрез разделяне на храста през пролетта или през есента. Мястото трябва да е добре обработено. При засаждането почвата се уплътнява много добре около корените и се полива. Възможно е да се използват и семена, но за любителите този метод е неподходящ. Засяват се в саксии през април-май. Поници се пикират, а през есента младите растения се засаждат на постоянно място на разстояние 30х30 см. След като растенията прецъфтят ще трябва да изрежете всички съцветия. Това стимулира оформянето на нови цъфтящи леторасти. Почти всички ерики са отличен материал за украса на паркове и градини.

Засадени в саксии, ериките може да се използват за зацветяване на балкони и тераси, като и през зимата освежават обстановката.

 

14.09.2009, д-р Анка ДОНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Минзухар
Преимуществото да си сред първите цветя, които разцъфват през пролетта, има и своя чар – за тези цветя са създадени и битуват много легенди и поверия.  Образите им са вплетени в народния фолклор, какъвто е случаят с минзухара – цветето с майка мащеха, която го буди рано да рани.

Минзухар
Преимуществото да си сред първите цветя, които разцъфват през пролетта, има и своя чар – за тези цветя са създадени и битуват много легенди и поверия.  Образите им са вплетени в народния фолклор, какъвто е случаят с минзухара – цветето с майка мащеха, която го буди рано да рани.

Минзухар
Преимуществото да си сред първите цветя, които разцъфват през пролетта, има и своя чар – за тези цветя са създадени и битуват много легенди и поверия.  Образите им са вплетени в народния фолклор, какъвто е случаят с минзухара – цветето с майка мащеха, която го буди рано да рани.