Сут­рин ста­ва­ме от сън и вед­на­га по­ся­га­ме към аро­мат­на­та чер­на течност. На ра­бо­та, на при­я­тел­с­ки  или слу­же­бен раз­го­вор сме пак с чаш­ка ка­фе. Май че труд­но бих­ме жи­вели, без да усе­ща­ме удо­вол­с­т­ви­е­то от лю­би­мо­то пи­тие.

 "Дя­вол­с­ка­та на­пит­ка" има дъл­га ис­то­рия

Дос­то­вер­ни по­вече или по-мал­ко, ле­ген­ди­те би­ту­ват до днес. Ед­на от най-ста­ра­те раз­каз­ва за момчето, ко­е­то раз­б­ра­ло, че ко­зи­те са сил­но въз­бу­де­ни, след ка­то пас­ли от един храст, от­ру­пан с пло­до­ве. То­зи храст бил ка­фе­е­ни­ят. По-къс­но (VII в.) кер­ва­ни  от ка­ми­ли са пре­нес­ли ка­фе през аф­ри­кан­с­ка­та пус­ти­ня и са дос­тиг­на­ли стра­на­та на ара­би­те. Ми­на­ли ве­ко­ве, до­ка­то"дя­вол­с­ко­то пи­тие" ста­на­ло лю­би­мо на мно­го хо­ра. През ХVI в. в Тур­ция са от­во­ре­ни пър­ви­те ка­фе­не­та, там по вре­ме на ожи­ве­ни­те раз­го­во­ри шум­но са сър­ба­ли "ка­фе а ла тур­ка". През ХVII в. го­ре­ща­та на­пит­ка про­ник­ва и в Ев­ро­па. У нас ка­фе­то е вне­се­но от Тур­ция. Ка­фе­те­ри­и­те са об­за­ве­де­ни с мин­дер­лъ­ци, нис­ки ма­сички, фил­д­жа­ни, ман­га­ли. Има­ло е вре­ме, ко­га­то чер­на­та на­пит­ка е би­ла в не­ми­лост, но въп­ре­ки то­ва се ут­вър­ж­да­ва ка­то най-упот­ре­бя­ва­но­то пи­тие с обод­ря­ва­що дейс­т­вие в све­та .

Цве­то­ве­те уха­ят мно­го при­ят­но

Ка­фе­е­но­то дър­во при­над­ле­жи към род Ко­феа (Coffea)от се­мейс­т­во Ру­би­а­цее (Rubicaea). И днес се сре­щат ди­во­рас­тя­щи дър­ве­та в Ети­о­пия. Ро­дът обе­ди­ня­ва око­ло 60 ви­да. Ка­фе­е­но­то дър­во е тро­пичес­ко вечнозе­ле­но рас­те­ние. Обича обил­на­та вла­га и топ­ли­на, но не и ди­рек­т­но­то сил­но слън­це. За­то­ва в план­та­ци­и­те се за­саж­дат и дру­ги дър­ве­та, ко­и­то да пра­вят сян­ка. Ако рас­те сво­бод­но, мо­же да дос­тиг­не над 10 мет­ра ви­сочина, но обик­но­ве­но се под­ряз­ва до 2-3 мет­ра, за да се улес­ни бра­не­то. Лис­та­та му са мас­ли­не­но­зе­ле­ни. Цве­то­ве­те са в паз­ви­те на лис­та­та, при­личат на жас­ми­на и ка­то него при­ят­но уха­ят. Ка­фе­е­но­то дър­во да­ва пло­до­ве след тре­та­та го­ди­на. Раж­да по­вече от 30 го­ди­ни. Пло­до­ве­те са ме­сес­ти, в начало­то са зе­ле­ни, чер­ве­ни ста­ват, ко­га­то уз­ре­ят на­пъл­но. Във вът­реш­ност­та на пло­да се на­ми­рат две бо­бо­вид­ни се­ме­на, при­ле­пе­ни с плос­ка­та си стра­на ед­но към дру­го. Су­ро­ви­те се­ме­на (ка­фе­то) са жъл­те­ни­ка­ви до зе­ле­ни­ка­ви на цвят, с тръпчив вкус. Ня­кои ин­ди­ан­с­ки пле­ме­на ги ядат су­ро­ви, но от тях не ста­ва ка­фе­е­но пи­тие.

Ара­би­ка­та най-лес­но се гле­да в сак­сия

Лю­би­те­ли на ек­зо­ти­ка­та же­ла­ят да си от­г­ле­дат  ка­фе соб­с­т­ве­но про­из­вод­с­т­во, ка­то од­ома­шнят то­зи ек­зо­тичен вид. Те обаче тряб­ва да из­бе­рат дръвче или храстче от ви­да ара­би­ка. Мо­же да пред­почете още ка­фе ли­бе­ри­ка или ро­бус­та. Съ­щес­т­ву­ват и де­ко­ра­тив­ни фор­ми, от ко­и­то ня­ма да по­лучите пло­до­ве.

Ка­фе­е­но­то рас­те­ние изис­к­ва почти съ­щи­те гри­жи като ли­мо­на в стай­ни ус­ло­вия. От­начало по мла­до­то зе­ле­но стъб­ло се по­я­вя­ват ка­фе­ни­ка­ви пет­на. Те ско­ро се съ­е­ди­ня­ват, из­б­лед­ня­ват и ко­ра­та при­до­би­ва ти­пичния свет­ло­бе­жов цвят. Рас­те­ни­я­та рас­тат, цъф­тят и пло­до­да­ват през ця­ла­та го­ди­на.

На ша­ре­на сян­ка през ля­то­то, до южен про­зо­рец през зи­ма­та

Съ­дът, в кой­то е нас­та­не­но рас­те­ни­е­то, тряб­ва да е сло­жен на ша­ре­на сян­ка през го­ре­щи­те лет­ни дни, а през ос­та­на­ло­то вре­ме да е до юж­ни­те или юго­из­точни про­зор­ци. През зи­ма­та и есен­та  в ста­и­те тем­пе­ра­ту­ра­та да е от 18 до 22 гра­ду­са. Храсчето обик­но­ве­но са­мо офор­мя ко­ро­на­та си. Сък­ра­ща­ват се са­мо сил­ни­те стра­нично раз­по­ло­же­ни ле­то­рас­ти, за да се сгъс­тят и да се об­ра­зу­ват по­вече пъп­ки. Ако сто­па­ни­нът за­бе­ле­жи, че лис­та­та по­ка­фе­ня­ват, то­ва по­каз­ва, че влаж­ност­та в по­ме­ще­ни­е­то е нис­ка. Доб­ре е сак­си­я­та да се пос­та­ви  вър­ху ши­ро­ка под­лож­ка с во­да. При стай­но от­г­леж­да­не цве­то­ве­те се по­я­вя­ват пре­дим­но през зи­ма­та. Ка­фе­е­ни­те се­ме­на (зър­на) уз­ря­ват приб­ли­зи­тел­но  за 6-8 ме­се­ца. От ед­но доб­ре раз­ви­то три­го­диш­но храстче мо­гат да се на­бе­рат 70-80 зър­на.

Мо­же да го хва­не­те от сем­ка

Ка­фе­то се раз­м­но­жа­ва чрез се­ме­на и ве­ге­та­тив­но - вко­ре­ня­ват се зре­ли или зе­ле­ни рез­ни­ци. Вко­ре­не­ни­ят рез­ник или по­ник­на­ло­то от се­ме рас­те­ние се за­саж­да в сак­сия, на чието дъ­но се пос­та­вят гли­не­ни парчен­ца, над тях два сан­ти­мет­ра слой от речен пя­сък. От­го­ре се сла­га смес от две час­ти пар­ни­ко­ва, ед­на част чимо­ва почва и ед­на част про­мит речен пя­сък, при­ба­вят се съ­що дър­вес­на пе­пел и ро­го­ви струж­ки. Ко­га­то по­рас­­не, дръвчето се пре­мес­т­ва в по-го­лям съд. Почва­та не се сме­ня из­ця­ло, са­мо се до­ба­вя. До три­го­диш­на въз­раст се пре­за­саж­да вся­ка го­ди­на. След то­ва - през 2-3 го­ди­ни. Пе­ри­о­дично се под­х­ран­ва с течни то­ро­ве. При нуж­да рас­те­ни­е­то се пул­ве­ри­зи­ра, за да не за­съх­нат вър­хо­ве­те на лис­та­та. Плодчета­та се бе­рат, ко­га­то от чер­ве­ни  за­почват да почер­ня­ват.

Лю­бо­пит­но

Лю­до­вик IV бил страс­тен лю­би­тел на ка­фе­то. Хо­лан­д­с­ка­та кра­ли­ца, зна­ей­ки та­зи не­го­ва страст и ка­то из­раз на доб­ра во­ля му нап­ра­ви­ла по­да­рък - кафе­е­но дръвче. По­са­ди­ли го в пар­ни­ка на Па­риж­ка­та бо­та­ничес­ка гра­ди­на. По-къс­но раз­м­но­жи­ли фи­дан­ки­те и ги пре­нес­ли във френ­с­ки­те ко­ло­нии в Юж­на и Цен­т­рал­на Аме­ри­ка и на Ка­ри­би­те. Там нап­ра­ви­ли це­ли ка­фе­е­ни план­та­ции.