Някога подобни градини са били достояние само на заможните и мечта за обикновените хора. Такива места се свързват  със спокойствие, съзерцание, уединеност и пълно освобождаване от съвременния стрес. Тези особености са още по-пълно изразени днес, когато става дума за екологичен и културен туризъм. Такъв е и туризмът до "острова на хлорофила" или "зелената магия", както мнозина наричат още перлата на нашето Черноморие  - Университетската ботаническа градина в гр. Балчик.

Началото

То е свързано с края... на една историческа несправедливост, с много човешки съдби и жертви. По силата на Крайовската спогодба Южна  Добруджа се връща на България, отнета след Ньойския договор през 1918 г. Сърцето на починалата кралица напуска резиденцията на 8 септември 1940 г. - един ден след подписване на спогодбата. След 1944 г. новата българска власт предоставя бившата кралска резиденция на учените. Хората на науката и изкуството са хора на духа. И те се заемат с поддържането и развитието на това място с оглед новата му функция. С министерска заповед от 1955г. на територията на парка на лятната резиденция на румънската кралица в Балчик се създава филиал на най-старата ботаническа градина - тази в София, открита през 1892 г. Начело на съзидателния процес застава тогавашният ректор на Софийския университет акад. Даки Йорданов. Признателните българи от Балчик увековечават името му, като го дават на улицата към ботаническата градина. Академичната общност поставя мраморна плоча на известния български ботаник, сякаш да покаже силата на Гьотевата мисъл, изказана от Фауст "В началото бе делото"  - дело, което вече е на 50 години.

Присъединяват се студенти, преподаватели. Паркостроителят Никола Минчев, дългогодишен ръководител на градинарите в резиденция Врана, се включва активно в правенето на морската ни ботаническа градина в Балчик. Започват пионерни усилия за оживяване на ландшафта. Засаждат се испански ели, доставени от разсадника на двореца Евксиноград, кипариси от разсадника на парка „Аязмото" в Стара Загора. С военни камиони се донасят кактуси и млечки от ботаническата градина на Университета в София. Поставя се началото на едроразмерна колекция от бодливковци, която е втората по големина след колекцията в Монако.

 Съкровищница на растителни видове (снимка)

В ботаническата градина в Балчик сега се отглеждат около 3000 растителни вида. Тези тревисти, храстови и дървесни видове принадлежат към 37 семейства и над 800 рода с невероятно голямо разнообразие от вариетети и форми. В парка дърветата и храстите наброяват 313, а тревистите растения - 409 вида и форми. Поддържат се колекции от интересни за науката и привлекателни за посетителите групи растения:

Кактуси и сукуленти - около 650 вида;

Бромелии - 30 вида;

Орхидеи  - 18 вида;

Филодендрони - 14 вида;

Палми -  33 вида, като някои от екземплярите са на възраст повече от 50 г;

Фикуси - 17 вида и форми;

Сансевиери - 16 вида;

Бегонии - 52 вида и форми;

Пеперомии - 30 вида и форми;

Пилеи - 11 вида.

Който е  влязъл в балчишката ботаническа градина, е останал очарован от багри, форми и хармония. Той винаги носи очарованието в себе си и изпитва желание да се върне пак. (снимка)

Когато посетите ботаническата градина, вниманието ви със сигурност ще бъде привлечено от сбирката от сукулентни растения. Тя включва 600 вида, представители на 40 семейства. Повечето от тези растения са експонирани на открито в периода от май до октомври в непосредствена близост до Градината на боговете (Аллах Бахча). Ще се насладите на всички  цветове от дъгата, защото ще срещнете колекциите от едногодишни летни (пламъци, петльов гребен, турти, петунии ) или пролетни (лалета, незабравки, парички, теменужки) цветя. Там, където водите от градината на боговете поемат своя път към Розариума, расте дивия рожков (Cercis siliquastrum). Той се представя с цялото си величие и красота през април и май, когато кичури от розови цветове се появяват и върху старите клони, и по ствола на дървото. Явлението се казва каулифлория.

Няколко стъпала по-надолу под сянката на дърветата ще се запознаете с част от света на сенкоиздържливите видове, които от своя страна ще ви разкрият чудната гледка към конусовидните чимшири, заобиколили плитък басейн с водни лилии. Разкошните млечнобели цветове на водната лилия омайват всеки, който ги погледне, но не по-малко красиви и обаятелни са големите цветове на магнолията, разперила клони над басейна. Тук е един от най-старите на Балканския полуостров екземпляри от вида едроцветна магнолия (Magnolia grandiflora), която у нас се среща само по черноморското крайбрежие. Срещу басейна с чимширите растат интересни голосеменни видове като туйопсис, ефедра и гигантска туя. Сред забележителните покритосеменни са видове като платанолистната стеркулия (Sterculia platanifolia), назъбената фотиния (Photinia serrulata) и вечнозеления дъб (Quercus ilex). Продължавайки разходката, минавайки по широката алея, водеща към Параклисa, ще видите книжното дърво (Broussonetia papyrifera), от чиято кора се произвежда най-фината хартия в света. Недалеч от книжното е разположено бонбоненото дърво, чиито плодове са неразпадащи се кутийки, със силно удебелени, месести, сладки плодни дръжки и с аромат на ромови бонбони. Използват се за храна, а в Китай от тях се прави лекарство против алкохолизъм.

Стигаме до Гетсиманската градина, в която има райски ябълки, смокини, маклура, японска мушмула, хурма, нарове, дървото-лале.

Розариумът пък е приютил в себе си над 30 сорта хибридни рози, сред които, разбира се, и известната маслодайна роза (Rosa damascena).

Покрай успоредната на плажната ивица алея растат красивите пауловния и каталпа, ароматната японска лоницера, текомата, както и красивите перуники.

Стръмните каменни лабиринти са препятствие, което си струва да преодолеете, за да видите каучуковото дърво (Eucommia ulmoides). А тези, които искат да се гмурнат в свежестта на прохладната гора от иглолистни видове, трябва да минат през тунел от чимшири, който ще ги отведе до колекции от аризонски кипариси, алепски и веймутов бор, източна и западна туя. От иглолистните видове интерес представлява пинията, която е разпространена по Средиземноморието и е известна като културно растение още сред етруските в началото на I хилядолетие пр. Христа. Семената й са най-едрите сред иглолистните - в 1 кг се съдържат около 1500, докато при другите иглолистни те са много повече.

Всичко това превръща ботаническата градина в един „Остров на хлорофила". За какво всъщност се сеща човек когато чуе „остров" - море, пясък, екзотика, палми...Е, и на този остров има и внушителна колекция от палми, която включва 33 вида, някои от които са над 50 годишни. Един вид от тях бихте могли да видите на открито целогодишно и това е палмата трахикарпус (Trachycarpus fortunei).

Университетската ботаническа градина в Балчик обаче се е погрижила и за тези, които не могат да „плуват" и да обиколят „Острова на хлорофила". За да се насладят на всички кътчета, покрай които минахме преди малко, от август 2005 година беше проектирана открита градина за посещение от хора с увреждания. Ето че всичко е възможно, когато човек иска да съхрани и сподели красотата, величието и екзотиката, събрани на това красиво кътче от нашето Черноморие.

 

 Публикуваните снимки са от архива на Университетска ботаническа градина - гр. Балчик

Д-р Красимир Косев