При управлението на крал Филип II в средата на ХVI век е била основана първата ботаническа градина близо до двореца в Аранхуесе. Втората е била създадена в Мадрид, разположена на три тераси на брега на река Мансанареса. Бели и черни тополи, индийски кесетни, източни платани, кедри, йерусалимски и канадски ели се докарвали специално за тази градина и прекрасно се развивали. Кралската Ботаническа градина станала научно учреждение, организиращо експедиции в различни райони на света, най-вече в Новия свят. Странно се съчетава образът на мрачната Испания от епохата на инквизицията, кървавата Испания, завладяла Америка в търсене на злато, с научните изследвания на американската флора, с обсерваториите и въобще със строителството на просторни и светли паркове.

В Мадрид се намира Кралската ботаническа градина на Испания (Real Jardin Botanico). Тя е изключително стара, според нашите стандарти просто антикварна. Градината е била учредена през 1755 година по заповед на крал Фердинанд VI. Активни действия по организацията и устройването започнали при управлението на Чарлз III. Не е важно кой бил Чарлз III, важното е, че своя облик градината дължи на великите архитекти Франческо Сабатини и Хуан де Вилянуева.

Градината се намира лесно. Достатъчно е да изясните мястото на Музея Прадо, където задължително отива всеки турист, оказал се за първи път в Мадрид. Буквално на две крачки от музея ще се натъкнете на Кралската ботаническа градина. Тя е била замислена като място, в което ще бъдат изложени на всеобщо внимание екзотични растения, доставени от целия свят от доблестните и непобедими испански флотилии. Разбира се, това не е била единствената задача на градината. Тукашните градинари освен всичко друго  изпълнявали и научно-изследователска работа, класифицирали нови видове. Специално за попълване на колекцията им от растения се организирали научни експедиции към далечни крайща. Известно е, че много южноамерикански растения, които били превозвани през Атлантически океан, дебютират именно в Кралската ботаническа градина в Мадрид. Чисто научните интереси на ботаниците били изящно допълнени от работата на ландшафтните дизайнери, както ги наричаме днес, и през 1942 година Кралската ботаническа градина е обявена за „Градина на изкуството". (снимка)

Днес Кралската ботаническа градина е разделена на 3 зони: павилион Villanueva, парника Graells и още един - така наречената „изложбена оранжерия", построена през 1993 г. и съоражена по последна дума на техниката. Тази оранжерия е гордостта на Кралската ботаническа градина. При нея едновременно на различни зони се поддържат 3 климатични режима: тропически, пустинен и субтропически.

В градината също е разположен научно-изследователски център. В него освен технически постижения се съхраняват и хербарии, които съдържат повече от милион диворастящи растения от различни континенти. В една от оранжериите е разположена възхитителна колекция от кактуси, от най-малките до най-големите.

 Структура на градината (снимка)

Теренът е с геометрични форми, терасиран, като по този начин се компенсира естествения наклон на почвения слой. Разделен е на 3 главни тераси, съединени помежду си с архитектурни стълбища и още една „горна" тераса, която се издига над останалите. Двете по-ниски тераси са изпълнени в стил неокласицизъм. Устроени са около оригинални фонтани и скулптурни групи, реставрирани през 1979 година.

Различните видове са подредени и групирани в лехи. Много от тях са разграничени с малки прегради от различни видове жив плет.

По протежение на канала „Прадо", който в миналото е бил свободно течащ поток, градината е обгърната от старинни крепостни стени с впечатляваща Кралска порта.

Паралелно на канала Прадо се простират 5 основни алеи - Minuart, Quer, Gomez Ortega, Lagaska и Mutis. От южния им край върви алея Clemente, която води до беседка с лозници и до оранжериите. От ляво се намира алеята Los Olivos и научноизследователската сграда.

 Teraza de los Cuadros

1. Вход - Декоративни растения

2. Градина на розите

3. Кралска порта

4. Зеленчукова градина, овощни дървета и ароматни растения

5. Алея на статуите

Terraza de las Escuelas Botanicas

  6 - 11  зони

Terraza del Plano de la Flor

12. Езерото Linneo

13. Площад на кестените

14. Гора на зелените лимони

15. Лозови насаждения

16. Оранжерия

17. Рисувана палмова къща

18. Сукуленти

19. Павилион Villanueva

20. Кленова горичка

Terraza de los  Laureles

21. Алея на маслините

22. Тераса на лавровите дръвчета

Terraza de los Cuadros - Тераса на квадратите

Това е най-ниската тераса, достигаща до източната порта Murillo (построена от Хуан де Вилануева, била отворена за публични посещения през 1789 г.). Шестнадесет лехи са подредени в две редици. Те съдържат колекция от декоративни цветя, розова градина, зеленчукова градина, овощни дръвчета и лековити ароматни билки. Каменната градина е в края на централната алея.

 Terraza de las Escuelas Botanicas - Според историческото развитие

По време на реставрацията през 1979 година лехите около фонтаните на средната тераса са подредени във филогенезен ред. На първо място е лехата с иглолистни растения, които не могат да бъдат премествани. Идва ред на зеленчуковото царство. И така от най-примитивните до най-съвременните растения.

Terraza del Plano de la Flor

Тази тераса е променена през 1858 година, изпълнена с криволичещи пътеки напълно в стила на XIX век. Сега тя е изобилстваща романтична градина, отделена с ниска гранитна стена с желязни орнаменти, която датира от 1786. До тази ограда има плантации от глицинии, рози, мирта, лаврови дръвчета, тисови насаждения, храсти.

Тук се намират беседката с лозниците, оранжериите и павилиона Villanueva.

 Terraza de los  Laureles - Лаврова тераса

Връзката с Plano de la Flor е алеята на маслините. Лавровата тераса е модерно пространство за изложби, отскоро конструирано върху формално познатия в миналото „склон на Алфонсо XII". На тази тераса се намира заседателната зала и ботаническата Аула.