Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 недоразвити листа се нарича кършене. То се прилага в почти всички лозарски райони у нас, но понякога  неправилно, защото лозите се кършат много ниско. С това листната им повърхност  силно намалява и се потиска развитието на кореновата система. При силните лози, когато леторастите се развиват буйно, кършенето е наложително. То може да се използва и като средство за борба против изресяването при сортове, като Мискет червен, Бяло без семе и др. При тях кършенето дава по-добър ефект. Не бива да се кършат слабите и новозасадените лози през първите години.

Когато искате с тази операция да предотвратите изресяването, то трябва да се извърши 3-4 дни преди цъфтежа. Така се преустановява растежът на летораста и към ресите се насочват повече хранителни вещества.

Кършенето на винените и десертните сортове се извършва към края на юни, след като леторастите са развили достатъчно листа и растежът им е намалял. След него на летораст трябва да останат поне 14 листа при винените и 16 при десертните сортове. Леторастите от чепове, които ще се използват при следващата резитба, се кършат на още по-голяма височина или се увиват по най-горния тел, без да се кършат. При слабо и умерено растящи лози и това увиване по високата телена конструкция е полезно. При буйно растящите лози и ниска телена конструкция обаче не може да се мине без кършене.

Слабо и умеренорастящите асми и високостъблените  лози не се кършат. Правилно извършено кършенето се отразява върху добива и големината на зърната. То може да окаже положително влияние и за подобряване качеството на гроздето при лозите, които имат буйни леторасти и са зашумени. Чрез него се дава възможност на слънчевите лъчи да проникнат до гроздето. То узрява по-добре и по-малко се напада от сиво гниене.

Ако обаче не направите тази операция правилно, може да има отрицателни резултати. При ежегодно ниско кършене силата на лозите отслабва, а оттук и тяхното плододаване. Намалява се захарността. С кършенето се увеличава добивът, но се намалява листната повърхност и лозата се заставя с по-малко листа да изхрани повече грозде. Леторастите и листата на кършените лози стават по-дебели, запазват зеления си цвят до по-късно през есента и узряването на пръчките се забавя.