Целината се отглежда предимно като втора култура, обикновено на малки площи. Има дълъг вегетационен период, като началото започва с получаването на разсад. Характерно за нея са трите разновидности - листна, с голема листна маса, на която се използват само листата, дръжкова - с дебели листни дръжки и кореновидна целина - с голяма листна маса и едър месест кореноплод. У нас най-широко е разпространена кореновидната целина, и то за късно есенно и зимно използване.

Целината обича предимно умерено прохладен климат. Тя е много влаголюбива, може да се отглежда само при поливни условия с течаща вода. При засушаване растежът спира и кореноплодите издребняват и загрубяват. Особено е взискателна към почвата, като най-подходящи са дълбоките песъчливо -глинести, богати на органични вещества терени.

Подхранването е задължително

Целината, която е засадена на постоянно място през миналия месец изисква още грижи, след отглеждането на разсада. В началото развитието й е бавно. Не трябва да се допуска заплевеляване, редовно да се полива, подхранва и разрохква почвата. Към края на вегетацията се отстраняват най-долните, старите и пожълтелите листа. Това подобрява качеството на кореноплодите, те стават по-гладки. Почвата да е запасена с лесно достъпни за растенията хранителни вещества. Целината предпочита да заема място в добре наторените с органични смеси лехи. Подходящи  ранни предшественици са: краставици, картофи, както и бобовите култури - грах, зелен фасул, също и спанак, зелен лук и др. Реагира положително на торенето с оборски тор, а от минералните  азотни -  с амониева селитра и карбамид, от фосфорните - суперфосфат, а от калиевите - калиев хлорид или калиев сулфат. Фосфорните, калиевите и оборският тор се внасят при основната обработка на почвата, която се извършва в зависимост от предшестващата я култура. Определеното количество азот се внася на два пъти по равно по време на вегетацията. След подхранване и поливане се правят 3-4 разрохквания на почвата.

Избелете дръжковата

Ако сте засадили ранна целина кореноплодите са готови още през юли, а късната се прибира късно през есента. С прибирането и не трябва да се избързва, защото през хладните есенни дни, тя расте и се развива най-добре. А ако сте решили да си отгледате дръжкова целина, тя притежава най-добри качества, ако се избелва. Това става докато растенията са млади, целината се загърля до половината от дължината на листните дръжки, по-късно и до върха им за 20 дни. Така се избелват и използват в кулинарията.