Цяла зима цикламата ни е радвала с многобройните си изящни цветове. И ето, след като и последните от тях са увехнали, тя дава знаци, че е уморена и трябва да си отспи. Щом забележим, че листата й започнат да пожълтяват, трябва постепенно да намалим поливането. През юни, когато клубенът съвсем се оголи, поливаме само колкото пръстта да не пресъхне съвсем, водата наливаме в подложката. Въпреки че растението "спи", корените трябва да се запазят, затова е нужно леко да се овлажняват. Саксията се премества на тъмно и сухо място.

През август-септември ще се покажат връхчетата на новите листа. Тогава клубенът се пресажда в нова хранителна, но лека и пропусклива  почва и саксията се поставя на светло място. Поливането постепенно се увеличава, а след 1 месец може да започне и подхранване.

Азалеята 

С наближаването на лятото и азалеята, която в студовете се е крила под пищната мантия на цветовете си, показва, че желае да отдъхне. Листата й ще си останат зелени, но тя непременно трябва да мине през период на относителен покой, за да се подготви за следващата зима, която ще оживи с цветовете си. Май е месецът, през който се извършва резитба на прецъфтелите и слабите клонки. Също и силно разрасналите се трябва да се съкратят, за да не изтощават растението. След това се пресажда в нова почвена смес - за рододендрони. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а по-старите - през 2-3 години. Най-добре е за през лятото саксията да се зарови в градината на полусенчесто място. Полива се редовно, като се внимава да не се застоява вода. Ако нямаме градина и цветето трябва да остане в стаята, трябва често да се пулверизира, за да му се осигури нужната въздушна влага.  

 Игликите

Няма ги вече и пъстрите цветчета на игликите, само листата им все още зеленеят. Скоро и те ще изчезнат и е много вероятно да забравим, че в пръстта на саксийките спят корените, от които напролет игликата ще се възроди. Ако не ги поливаме, те ще загинат. Трябва да им намерим малко полусенчесто място в градината (дори и тази пред блока). Засаждаме ги и поливаме по малко, докато изчезнат листата. Тогава оставяме цветето да почива до следващата пролет. Ако нямаме възможност да се погрижим за прецъфтелите си иглики, може да ги подарим на приятели или съседи, за които опазването им няма да е проблем.