Луфата расте в защитени от ветровете места. Тя изисква топли, рохкави и богати на хранителни вещества почви, главно глинесто-песъчливи, добре обработени и наторени. Когато няма достатъчно оборски тор, луфата трябва да се засява в дупки с размер на страните 40 см и дълбочина 25-30 см, напълнени до половината с оборски тор. Вегетационният й период е много дълъг, поради което се налага да се отглежда чрез разсад. Семената се засяват в началото на април в саксийки както краставиците. Те поникват след 5-6 дни. Разсаждат се в началото на май на разстояние 1,5/1 м на ниски лехи или на тирове в прави редове. Луфата образува голяма листна маса и дава много плодове. Затова се нуждае от повече тор.

До септември поливайте по два пъти

Луфата развива сравнително слаба коренова система, разположена в повърхностния почвен слой, и голяма листна маса, която изпарява много вода. Затова при отглеждането й се налага често да се полива. През май, когато растенията са твърде слабо развити, достатъчно е една поливка седмично, през юни - август и до средата на септември - една-две. След това се полива по-рядко с цел да се съкрати вегетацията и се ускори узряването на плодовете й.

През време на вегетацията луфата се окопава най-малко три пъти. За правилното отглеждане на луфата трябва да се прави подпорна конструкция. По нея се насочват и връзват стъблата й. Ако това не се направи, растенията се разстилат по влажната почвена повърхност, образуват се неправилни плодове, които често се нападат от гъбни болести.

Като шпалир 

Познати са няколко вида подпорни конструкции, от които най-широко се използва телената (шпалирната). Тя се състои от два реда тел, опънат на колове, поставени на 4-5 м един от друг, подобно на телената конструкция при лозята. При нея обаче част от стъблата падат върху почвата. По-съвършена конструкция имат т. нар. чардаци, които са подобни на тия при астмите, но са направени от по-лек материал.

При отглеждането на единични растения луфата се поставя да се катери по плетове и огради. Стъблата на луфата се връзват неколкократно за подпорите. В началото на растежа всички второразредни стъбла се премахват. С цел да се съкрати вегетацията, когато главното стъбло достигне 3 м дължина, то се прищипва. Всички ненормално развити и късни плодове се премахват. Оставят се само 6-8 плода при гладката луфа и по 10-12 при ръбестата. При благоприятни почвени и климатични условия и правилно отглеждане, от растение се получават 3-5 плода от гладката, и 6-8 плода от ръбестата луфа. (снимка)