За пър­ви път през 1912 г. ал­жир­с­ки­ят бо­та­ник Тра­бю научно е опи­сал цит­ру­со­во­то рас­те­ние. Спо­ред не­го то­ва е дреб­но, сил­но раз­к­ло­не­но вечно­зе­ле­но дръвче с мал­ки яй­це­вид­ни плодчета. Дъл­жи­на­та им дос­ти­га от 3 до 4,5 см, а ши­ри­на­та - 2,5 см. На цвят са зла­тис­то­жъл­ти, оран­же­ви, до­ри ог­не­ни. Об­вив­ка­та на пло­да е глад­ка, аро­мат­на, със слад­ни­кав прив­кус. Ме­со­то е сочно, ле­ко ки­се­ло. Пло­дът обик­но­ве­но е раз­де­лен на 4 до 7 сек­то­ра, в ко­и­то има меж­ду 2 и 5 се­ме­на. Пло­до­ве­те се по­хап­ват за­ед­но с ко­ра­та. Из­пол­з­ват се и за при­гот­вя­не на же­ле­та, дже­мо­ве, за ук­ра­са на де­сер­ти или за по­доб­ря­ва­не вку­са на блю­да­та от ри­ба и пти­ци.

За раз­ли­ка­та от ос­та­на­ли­те цит­ру­си кум­к­ва­тът цъф­ти през есен­та. Зрее фев­ру­а­ри-март. Ро­дът се със­тои от чети­ри ви­да, от ко­и­то са­мо един - хон­кон­г­с­ка­та фор­ту­не­ла, се сре­ща в ди­ва­та при­ро­да. Те­зи ми­ни­а­тюр­ни цит­ру­со­ви плодчета но­сят още име­то япон­с­ки пор­то­ка­ли.

Бла­го­да­ре­ние на  ин­те­рес­но­то вку­со­во съчета­ние на ко­ра­та и вът­реш­ност­та, кум­к­ва­тът чес­то се изпол­з­ва в ку­ли­на­ри­я­та. В ро­да Fortunella е от­де­лен япон­с­ки­ят кин­кан F. japonica, кой­то въп­ре­ки наз­ва­ни­е­то си съ­що про­из­хож­да от Юго­из­точен Ки­тай. И той се офор­мя ка­то не­го­ля­мо дръвче с кръг­ли, дреб­ни, яр­ко­о­ран­же­ви плодчета. Съ­щес­т­ву­ват мно­го ес­тес­т­ве­ни и из­кус­т­ве­ни меж­ду­ро­до­ви и из­кус­т­ве­ни хиб­ри­ди.

Рас­те­ни­е­то обича свет­ли­на­та и не би­ва да ос­та­ва на су­хо. За­то­ва тряб­ва да се оси­гу­ри слънчево мяс­то, а през ля­то­то е же­ла­тел­но да се из­на­ся на от­к­ри­то. През зи­ма­та се при­би­ра в прох­лад­но свет­ло по­ме­ще­ние, къ­де­то тем­пе­ра­ту­ра­та е меж­ду 4 и 6 гра­ду­са. Ако ня­ма обаче въз­мож­ност тол­ко­ва да се на­ма­ли топ­ли­на­та, за да се раз­ви­ва нор­мал­но рас­те­ни­е­то, е не­об­хо­ди­мо до­пъл­ни­тел­но ос­вет­ле­ние. През ля­то­то е за­дъл­жи­тел­но обил­но по­ли­ва­не. До­ка­то през зи­ма­та во­да­та тряб­ва да е уме­ре­на, но не би­ва да се до­пус­ка пре­ов­лаж­ня­ва­не или пре­съх­ва­не на суб­с­т­ра­та.

(снимка)

И още не­що важ­но - по­ли­ва се са­мо с топ­ла во­да. Как­то и при дру­ги­те цит­ру­си, от сту­де­на­та во­да окап­ват лис­та­та. Не­об­хо­ди­мо е ре­дов­но да се пул­ве­ри­зи­ра рас­те­ни­е­то, осо­бе­но ко­га­то е сух въз­ду­хът в го­ре­щи­ни­те или пък дръвчето е в стая с пар­но. Доб­ре е ре­дов­но да се бър­шат лис­та­та му. За да да­де плод, фор­ту­не­ла­та тряб­ва ре­дов­но да се под­х­ран­ва.

Всички из­дън­ки през про­лет­та се ре­жат, а на вся­ко клонче се ос­та­вят не по­вече от три-чети­ри мла­ди ле­то­рас­та. Раз­м­но­жа­ва се с рез­ни­ци. Вся­ка го­ди­на се пре­саж­да. След пет­го­диш­на въз­раст дръвчето мо­же да се мес­ти в по-го­лям съд през две-три го­ди­ни. Най-доб­ре е то­ва да се пра­ви през март.

Ин­те­рес­но­то цит­ру­со­во дръвче с мъ­нички  оран­же­ви плодчета е поз­на­то под раз­лични име­на - кин­кан, кум­к­ват или фор­ту­не­ла. Ро­ди­на­та на то­ва рас­те­ние е Юго­из­точен Ки­тай. Бла­го­да­ре­ние на кра­со­тата не са­мо на дръвчето, но и на све­жи­те ки­се­ло-слад­ки на вкус пло­до­ве, за кин­ка­на са раз­каз­ва­ли още древ­но­ки­тайс­ки­те ав­то­ри. В ев­ро­пейс­ка­та ли­те­ра­ту­ра пър­во­то опи­са­ние се е по­я­ви­ло в 1646 г в зна­ме­ни­та­та кни­га "Хес­пе­ри­ди­те".

Кум­к­ва­тът е не са­мо кра­сив, но и мно­го удо­бен за упот­ре­ба. Бла­го­да­ре­ние на сво­я­та ми­ни­а­тюр­ност и очаро­ва­ние е ук­ра­ше­ние за вся­ка тра­пе­за. А на гос­ти­те ня­ма да им се на­ла­га да се мъчат със сем­ки и обел­ки. Фор­ту­не­ла­та ус­пеш­но де­ко­ри­ра все­ки кок­тейл и обо­га­тя­ва вку­са му. В мар­ти­ни­то нап­ри­мер с ле­ко­та за­ме­ня пор­то­ка­ло­вия сок. А в джи­на с то­ник - ли­мо­на. А мо­же да го на­ре­же­те на пло­до­ва са­ла­та и да при­да­де­те осо­бе­на пи­кан­т­ност на со­са за печени ме­са. На­ря­зан на тън­ки кръгчета, иде­ал­но се съчета­ва с ас­пер­жи­те и свин­с­ко­то. Със съ­щи­те те­зи парчен­ца мо­же да се ук­ра­си тор­та.

(снимка)