Спиреите са сред най-употребяваните декоративни храсти в градината. Те се използват не само заради красотата им, но и защото са много полезни. Растат единично или в групи. Не мръзнат. Сухоустойчиви са. Издържат на замърсения въздух и затова красят улици и булеварди. Макар да предпочитат плодородни почви, добре оцеляват на бедни, каменисти и варовити. Разперената им здрава коренова система ги прави издръжливи на рушащи се брегове и скатове, които задържат и укрепват. На височина варират от 0,50 м до 5 м. Това ги прави търсени за ниска бордюрна украса и за висока жива ограда. Клоните им биват изправени, увиснали или пълзящи. Листата им са опадливи, а формата им различна. Едни спиреи имат удължени листа, а други са със закръглени листа и сърцевидни. Видовете спиреи цъфтят по различно време, като се започне от края на април през целия летен сезон, та чак до есента. Спиреите допълнително се разграничават на пролетноцъфтящи (обагрени в бяло) и лятноцъфтящи (в розово и червено).

Видовете през лятото

Майският сняг (Spiraea thunbergii) доскоро ни радваше с белоснежната си премяна. От юни обаче се появяват цветовете и на летните видове спиреи в розово и червено. Една от тях е спирея японика (Sp. japonica), чиято родина са Япония и Китай. На височина достига 1.5 м. Листата й са закръглени. Цветовете са по върховете на клоните и изглеждат като полукълбовидни китки в бредорозово.

Много красива лятно цъфтяща спирея е спирея бела (Sp. Bella). Тя произхожда от Хималайската област. Тя е с височина до 1 м и с много разперени клони. Освен вегетативно и чрез отводи, може да се размножава чрез деление на храста през есента или ранна пролет.

Изискванията към мястото

Спиреите се поддават на формиране и освен да красят градината, могат и да я ограждат, когато се формират с ножица. Почти всички видове растат бързо, образувайки пищна и гъста корона. Нямат особени изисквания към почвата, могат да виреят дори на песъчлива почва. Всички са светлолюбиви - по-добре растат и цъфтят на слънчеви места. Обичат завета. Единственото по-сериозно тяхно изискване е осигуряването на умерена влажност, тъй като не понасят по-продължително засушаване.