Периодът на покой е особен период в живота на растението, който често се подценява от любителите цветари. Нещо повече - мнозина от тях дори не подозират за съществуването му. Те предполагат, че щом дойде студеното време, е достатъчно да внесат всички цветя от балкона в стаите и да продължат да ги поливат и подхранват.
Обаче много малко са тези цветя, които продължават да цъфтят неуморно през цялата година. Повечето имат нужда, макар и за кратко, да "заспят зимен сън". При ограничено поливане и по-ниски температури те набират сили за новия период на активно нарастване и цъфтеж.
Има обаче и трета група растения, които, ако бъдат внесени в помещенията, скоро повяхват и даже умират. Това са зимоустойчивите цветя и храсти, които се нуждаят от парещата целувка на зимата, за да ни зарадват на следващата пролет с още по-обилен цъфтеж и буен растеж.
На първо място това са хвойновите растения, като миниатюрните кипариси, хвойни, тисове и т.н. Ако са отглеждани правилно пред лятото, те са набрали сили и ще зеленеят цяла зима, макар че ще престанат да нарастват. Ако са в отделни саксии, не е зле да се сложат в общ съд, като се аранжират красиво и съдът се напълни със суха почва, за да се запазят корените от премръзване.
Розите от балконския розариум също ще зимуват в контейнера си. Предварително трябва обаче да ги почистим от прецъфтелите цветове, сухите листа и твърде дългите клонки. Нужно е и да насипем около тях дебел слой слой суха почва, а в много силни студове да ги завием, но не с полиетилен.
Саксиите с вечнозелени храсти като пернетия, гаултерия, ерика, калуна и т. н. също е добре да се засадят в общи съдове, в които кореновата система ще се запази от измръзване. Повечето от тях сега са окичени с ярки плодове, което ще даде воля на фантазията ви при подреждането им. Може да се използват съдовете, в които са засадени луковиците от кокичета, минзухари, лалета и др. Така напролет те ще цъфнат на фона на красивата зеленина.
Навън трябва да останат и такива цветя като зимоустойчивата обичка, йонотерата, камбанките. Техните тревисти стъбла навярно ще загинат в студа, но подземните им органи ще преспят на топло в дълбоките сандъчета и напролет ще поникнат, за да зеленеят и цъфтят пак до дълбока есен.
Не бива да прибираме и сукулентите като оростахис и местните видове дебелец. Красиво съчетани, те ще бъдат чудесна украса на зимния балкон. За тях не е нужно и засаждане в по-дълбоки съдове - повечето растат в природата в съвсем плитки почви и кореновата им система може да издържи и на най-злата зима. Важно е само почвата да бъде съвсем суха.
В градината зимоустойчивите растения бикновено спят под топлата пелена на снега. Свободно растящите им в почвата корени също са запазени от студа. В ограниченото пространство на контейнера и сандъчето трябва да помним, че най-опасния враг на нашите растения е влагата. Тя, а не студът може да погуби спящите ни любимци. Ако снегът ги затрупа, толкова по-добре - той е естественото им укритие. Иначе при очаквани много ниски температури ще трябва да ги покрием временно, докато времето се позатопли.
Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите