Начало › Растения › Любимци › › Ароматни храсти мамят пчелите

Ароматни храсти мамят пчелите

03.05.2015 | Коментари (0)
В много от големите български дворове все още се отглеждат по няколко кошера пчели. Мястото, където са разположени може да бъде оградено с красиви растения, които да бъдат полезни и на дребните работнички, и на хората, които живеят наоколо.

 

Киселият трън издържа и на суша и на студ

Еднакво добре се развива в Северна и Южна България този медоносен храст. Не е придирчив към почвите колкото и бедни да са дори и каменисти, стига да не са заблатени. На височина не достига повече от 3 м. Издържа еднакво добре както на суша, така и на студ. Листата са с обратно яйцевидна форма, ситно назъбени по края, а кафявите клонки са обсипани с остри бодли. Продължителният цъфтеж през май на жълтите цветове магнетично привлича отдалеч пчелите. Освен че цветовете на берберис вулгарис са медоносни, корените с жълто-лимонов цвят притежават много полезни лечебни свойства.

Само едно условие може да попречи на пчеларите да предпочетат киселия трън за ограда на пчелина. Ако в близост има житни насаждения. Трябва да не се забравя, че бербериса е приемник и приносител на житната ръжда.

 Будлеята за кратко време "превзема" големи територии

Будлеята е много подходящ ароматен храст. Цъфти с красиви цилиндрични едри бледолилави цветове от края на май, та през цялото лято. С уханието на люляк будлеята е много търсена от пчелите. Достатъчен е само един храст, засаден в близост до кошерите постепенно да обхване голяма площ. В това отношение много помагат гъвкавите, дъговидно извити към земята клони. Те се разпростират на широко и образуват естествена ограда.

Будлеята предпочита слънчеви места и отцедлива почва. Тя е многогодишна и издръжлива на сушата. Само в много млада възраст уязвима на студа. Лесно се прихваща вегетативно от зелени резници. На височина достига 2-3 м и отдалеч привлича пчелите.

Лавандулата привлича като магнит

От по-ниските храсти много предпочитана е лавандулата за ограда на пчелина. Тя е малко многогодишно храстче от голямото семейство устоцветни. На височина достига едва 50-60 см. Стъблото е разклонено, а вретеновидните й корени се врязват дълбоко в почвата. Цветовете са събрани по върховете в класовидни съцветия и упойващ аромат, привличащ пчелите. Лавандулата е подходяща за места с по-умерен и топъл климат, защото студът може да увреди корените и те тотално да загинат.

Градинският чай е подходящ за южните райони

Много подходяща за по-топлите южни райони на страната е салвията - градинският чай. Освен че предпочита топлината и температура не по-ниска от 5 градуса, обича и въздушната влага. Листата на салвията са нежни кадифено-мъхести и много аромати. Макар че е  бързорастящ храст, на височина не надвишава 1 м. През лятото освен уханието на листата, силно привлекателни за пчелите са синьо-виолетовите цветове, събрани по върховете на разклонените стъбла. Цъфтежът започва от юни до септември. Щом започне да цъфти салвията тя е подготвена за подрязване с овощарска ножица. Подрязват се странични клонки на 15-20 см разстояние, за да се получи по-компактна ограда.

 

03.05.2015, Надежда КИЛЬОВСКА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.