Народът ни е измислил поговорката „От трън, та на глог". И е прав, и не е. Има видове глог, които до голяма степен заслужават това сравнение, но други - не. Глогът не е просто трън. Този  мощен храст има висока декоративна стойност и е източник на вкусни, диетични и лечебни плодове.

Впечатляващо разнообразие от видове

Родът глог (Crataegus)  е разпространен в цялото северно полукълбо с над 890 вида, 800 от които са в Америка, а останалите - в Евразия. У нас най-известни са два вида: черноплоден (Cr. pentagina) и червеноплоден (Cr. monogina). По-слабо разпространен у нас и на Балканите е  източният глог (Cr. orientalis, известен и като Mespilus odoratissima). В Предна и Централна Азия е широко разпространен изключително сухоустойчивият понтийски глог (Cr. pontica; syn. Cr. mediterranea). 

Единият е с вкусни плодове, другият - с лечебни

Черноплодният и червеноплодният вид са невисоки гъсто трънливи храсти. Височината им зависи от това къде растат. На открити места храстът е почти нисък, приземен, много гъсто разклонен, а като подлес и на сенчести места може да достигне 4-5 м височина и да е рехаво разклонен. Листата и на двата вида са малки, дълбоко нарязани. Белите им цветове са многобройни, разположени в плоски кичури или в малки букетчета. Плодовете (глогинки) са дребни (4-7 мм), с полусуха месеста обвивка. Приятни на вкус са черните плодове - населението в Странджа ги нарича „благина". Плодовете на червения глог са почти безвкусни, със слабо брашнеста, леко тръпчива месеста обвивка, но са добре известни като кардиологична билка.

И двата вида с белоснежната си покривка от дребни цветове са интересни като градинска украса. Още по-приятно изглеждат от лятото до късна есен кичурите плодове и предизвикват приятни чувства, когато снегът ги покрива.

Глогът, освен с декоративната си стойност, с вкусните си и лечебни плодове, заслужава внимание и поради още едно полезно качество: дървесината е фино пастелно кремаво-белезникава до червеникава, твърда, полира се отлично. Тя е добра суровина (близка до крушовата) за изработване на фини здрави домашни пособия, включително и декоративни произведения.

Красавец в парка

Значително по-интересни са източният глог и понтийският глог.

(снимка) Източният е мощен храст със здрави, видимо масивни клони и клончета. Кората му е сива, но на едногодишните леторасти е вишневочервеникава и гладка. Има малко на брой, но мощни черно-червени тръни. Листата са 2-4 пъти по-големи от листата на обикновения глог и са почти целокрайни или частично плитко нарязани. Тази форма на листата създава впечатление, че   това не е глог. Цветовете обаче са типични за глога, само че с кафяво-червеникаво обагряне в основата на венечните листенца. Има създадени нови сортове с червени и пурпурни венечни листчета. Плодовете са необичайно за глога едри -  широки до 2 см  (като на Roza rugosa), червено-оранжеви, твърде атрактивни, с плътна месеста, сладка, приятно възкисела обвивка. Този необичаен глог е много атрактивен като солитер или в малки групички в домашната „райска градина" през целия вегетационен сезон с рехавата си корона от крепки клончета и с цветните гроздове, с многобройните кичури едри, ярко оцветени плодове и с големите почти целокрайни листа. Още повече е впечатляващ с новите сортове с различно обагрени цветове. Този вид се използва широко в парковото строителство. Чудесно решение е намерил и създателят на гробищния парк в софийския квартал Орландовци, където може да се види цяла алея, обрамчена с мощни дървета от този вид, отрупани през есента с огненооранжеви плодове. Те не само са красиви, но са и много вкусни и се използват както свежи, така и изсушени за приготвяне на чай, самостоятелно или в смес с шипки и други сухи плодове.

Посадъчен материал от източен и от понтийски глог може да се произвежда предимно чрез присаждане  (окулиране или на калем) на подложки от обикновения (див) глог, който формира изобилно издънки. Никакви трудности!

Покорител на безплодните терени

Понтийският глог има по-дълбоко нарязани, разредено овласени листа - почти като листата на обикновения глог, но по-широки. Неговите жълтеникавобозави плодове са дори малко по-едри от плодовете на източния глог. Със своята висока устойчивост на суша и горещини този вид е много подходящ за озеленяване на каменисти, изложени на порои, безплодни терени. Като някакви неземни образувания стоят по склоновете на южнотаджикските планини разредените „горички" от понтийски глог, посивели от вечно носения откъм каракумските простори фин еоличен прах. Високата родовитост на този вид осигурява допълнителна плодова храна (в свежо или преработено състояние) и допълнителни приходи за семейния бюджет. А малко ли са пустеещите склонове на Сакар, Странджа и Родопите и на още много други места, подходящи за изграждане на паркове или като вилни зони?